Той спря нервното си крачене и се обърна с лице към детектива.
— Ако ви кажа — подзе — кого подозирам, че е помагал на Оуен, и ви помоля да ми донесете доказателство, ще се чувствате ли задължен да съобщите тази информация на полицията?
Беше деликатен въпрос, каза си Страйк, като поглади разсеяно брадичката си, недобре обръсната в бързането тази сутрин.
— Ако искате от мен да установя верни ли са подозренията ви… — бавно изрече Страйк.
— Да — каза Чард. — Да, това искам. Държа да съм сигурен.
— Тогава не, не мисля, че е нужно да казвам на полицията с какво се занимавам. Ала ако разбера, че е имало сътрудник, и преценя, че той може да е убил Куин или да знае кой го е сторил, очевидно ще сметна за свой дълг да уведомя полицията.
Чард седна на един от по-големите кожени кубове и изпусна патериците, които изтракаха на пода.
— По дяволите — каза той и недоволството му отекна в многото твърди повърхности около тях, след което се наведе да разгледа дали не е оставил вдлъбнатини в лакираното дърво.
— Знаете, че съм ангажиран от съпругата на Куин да се опитам да открия кой го е убил, нали? — попита Страйк.
— Чух нещо такова — отвърна Чард, като продължаваше да оглежда дъските за щети. — Но това няма да попречи на тази конкретна линия на разследване.
Страйк си помисли колко впечатляващо погълнат от самия себе си бе този човек. Припомни си калиграфския му почерк на картичката с теменужките отпред: Непременно ме известете, ако имате нужда от нещо. Вероятно секретарката му го бе продиктувала.
— Искате ли да ми кажете кой е този евентуален съавтор? — попита Страйк.
— Това е извънредно болезнено за мен — промърмори Чард и погледът му взе да се мести от картината на Алфред Уолис към каменния ангел и после към спираловидната стълба.
Страйк не каза нищо.
— Джери Уолдгрейв е — заяви Чард, като за кратко погледна Страйк и отново отклони поглед. — И ще ви кажа защо го подозирам… защо го знам. Поведението му е странно от седмици насам. За пръв път го забелязах, когато ми телефонира по повод „Bombyx Mori“, за да ми каже какво е направил Куин. Нямаше никакво смущение, никакво извинение.
— А нима очаквахте Уолдгрейв да се извини за нещо, написано от Куин?
Въпросът като че изненада Чард.
— Ами… Оуен бе един от авторите на Джери, така че да, очаквах да изрази съжаление, задето Оуен ме е описал като… по такъв начин.
Палавата фантазия на Страйк отново извика в ума му голия Фалос Импудикус, надвесен над трупа на младеж, излъчващ свръхестествена светлина.
— В лоши отношения ли сте с Уолдгрейв? — попита той.
— Демонстрирах към Джери Уолдгрейв голяма търпимост, изключителна търпимост — заяви Чард, като игнорира конкретния въпрос. — Оставих го на пълна заплата, докато беше в онази клиника преди година. Може би той се смята за несправедливо третиран, но аз бях на негова страна в случаи, когато друг човек, някой по-благоразумен, би останал неутрален. Нямам пръст в личните злочестини на Джери. Ала той се чувства обиден и определено се показва такъв, колкото и неоправдано да е.
— Обиден за какво? — попита Страйк.
— Джери не обича Майкъл Фанкорт — промърмори Чард с очи към пламъците на печката. — Майкъл имаше… флирт преди много време с Фенела, съпругата на Джери. И истината е, че аз порицах Майкъл заради приятелството ми с Джери. Да! — закима Чард, очевидно силно впечатлен от спомена за своята намеса. — Казах на Майкъл, че е некрасиво и неразумно, дори при неговото състояние на… Майкъл бе изгубил първата си жена сравнително неотдавна. Ала Майкъл не прие добре моя непредубеден съвет. Засегна се и отиде в друго издателство. В борда бяха крайно разочаровани — поясни Чард. — Нужни бяха двайсет години да примамим Майкъл обратно. Ала след всичкото това време — заклати Чард плешивия си череп, още една отразяваща повърхност сред изобилието от стъкло, полирано дърво и стомана — Джери не може да очаква личната му вражда да определя политиката на компанията. Откакто Майкъл прие да се върне в „Роупър — Чард“, Джери си е поставил за цел да работи срещу мен, да подкопава авторитета ми по стотици дребни поводи. Според мен е станало следното — продължи Чард, като от време на време поглеждаше към Страйк, сякаш да прецени реакцията му. — Джери е споделил с Оуен за договора ни с Майкъл, който се опитвахме да запазим от огласяване. А Оуен, то се знае, бе враг на Фанкорт от четвърт век насам. Оуен и Джери са решили да сътворят този… този ужасен роман, в който аз и Майкъл сме обрисувани така клеветнически, като начин да отклонят вниманието от пристигането на Майкъл и като акт на отмъщение срещу двама ни, срещу компанията, срещу всеки друг, когото им се е прищяло да унизят. И най-показателното е — извиси глас Чард, който отекваше в празното пространство, — че след като изрично наредих на Джери да заключи ръкописа на недостъпно място, той позволи да бъде прочетен от всеки, пожелал да си направи труда, и се погрижи клюките да тръгнат из цял Лондон, а като връх на всичко напуска и ме оставя да търся…