Робин не отговори. Тя знаеше, че вината си е нейна, не негова: той й бе предложил да си вземе почивен ден. Тя беше тази, която настоя да иде с него в Девън, тя бе излъгала Матю, че няма места в дневните влакове. А редно бе да стои права през целия път от Лондон до Харогейт, но не и да пропусне погребението на госпожа Кънлиф. Страйк бе имал с Шарлот връзка с прекъсвания, продължила шестнайсет години. Работата му ги бе разделила. Тя не искаше да изгуби Матю. Защо беше направила това? Защо предложи да закара Страйк?
Колоната от коли бе плътна и бавна. В пет часа вече се движеха в натоварения час пик край Рединг и пълзенето им се сведе до спиране. Страйк пусна новините по радиото. Робин се опитваше да се заинтересува от онова, което говореха за убийството на Куин, ала сърцето й бе в Йоркшър, сякаш бе прескочило движението и безмилостните снежни километри, делящи я от дома.
— Полицията потвърди днес, че писателят Оуен Куин, чийто труп бе открит преди шест дни в къща в „Барънс Корт“ в Лондон, е убит по същия начин като героя в последния му непубликуван роман. Все още никой не е арестуван по случая. Детектив инспектор Ричард Анстис, който води разследването, разговаря с репортери по-рано днес следобед.
Страйк забеляза, че Анстис звучеше скован и напрегнат. Не това бе начинът, по който той бе искал да оповести информацията.
— Заинтересувани сме да изслушаме всеки, който е имал достъп до ръкописа на последния роман на господин Куин…
— Ще ни кажете ли как точно е убит господин Куин, инспекторе? — чу се настойчив мъжки глас.
— Все още чакаме пълния доклад от експертизата — отвърна Анстис и веднага бе прекъснат от репортерка.
— Можете ли да потвърдите, че телесни части от господин Куин са отнесени от убиеца?
— Част от червата на господин Куин са отнесени от местопрестъплението — каза Анстис. — Вървим по няколко следи, но се обръщаме с призив към обществеността за каквато и да било информация по случая. Това е възмутително престъпление и нямаме съмнения, че извършителят му е извънредно опасен.
— Хайде стига бе — възкликна отчаяно Робин и Страйк вдигна глава, за да види стена от червени светлини пред тях. — Пак ли катастрофа…?
Страйк изключи радиото, свали стъклото си и подаде глава навън под валящия сняг.
— Не — извика й той. — Само някой е заседнал в преспа край пътя… След минута ще потеглим — увери я.
Но минаха четирийсет минути, преди да се разчисти препятствието. Всички три ленти бяха задръстени и те подновиха пътуването си с пълзене.
— Няма да успея — промълви Робин с пресъхнала уста, когато стигнаха до входа към Лондон. Беше десет и двайсет.
— Ще успееш — отсече Страйк. — Изключи проклетията — тупна сателитния навигатор и го накара да млъкне — и не отбивай по това отклонение.
— Но аз трябва да те оставя…
— Забрави, не е нужно да ме оставяш… следващото вляво…
— Не мога да вляза там, еднопосочно е!
— Вляво! — изрева той и бутна волана.
— Не прави така, опасно е…
— Да не искаш да изпуснеш шибаното погребение! Натисни газта! Първото вдясно…
— Къде сме?
— Знам какво правя — настоя Страйк, примижал срещу снега. — Сега направо… Бащата на приятеля ми Ник е таксиметров шофьор, научи ме на някои номера… Дай вдясно… Не гледай, че е забранено, кой ще ти излезе насреща в такава нощ? Направо и на светофара вляво!
— Не мога да те оставя на Кингс Крос! — протестира тя, но се подчиняваше сляпо. — Не можеш да караш тази кола, какво ще я правиш?
— Майната й на колата, ще измисля нещо… направо и втората вдясно…
В единайсет без пет кулите на „Сейнт Панкрас“ се сториха на Робин като райско видение сред снега.
— Спри, изскачай от колата и тичай — нареди Страйк. — Обади ми се, ако успееш. Ще бъда тук, ако не си се качила.
— Благодаря ти!
И тя хукна под снега, а пътната чанта се люлееше от ръката й. Страйк я гледа, докато се изгуби в мрака, представи си как се подхлъзва леко на мокрия под в гарата, но не пада, оглежда се панически за номера на перона… По негови инструкции беше оставила колата до тротоара върху двойна непрекъсната линия. Ако успееше да хване влака, той оставаше блокиран с кола под наем, която не можеше да кара и която със сигурност щеше да бъде вдигната от паяк.