Страйк взе мобилния си телефон и въздъхна дълбоко, като се загледа в него. Зачуди се дали нямаше друг начин да получи от първа ръка нужната му информация. Преговори си наум дългия списък от свои познати и отхвърляше хрумналите му възможности. Накрая без особен ентусиазъм стигна до извода, че първият му избор е най-обещаващ да му свърши работа: Алегзандър, неговият полубрат.
Споделяха общ прочут баща, но никога не бяха живели под един покрив. Ал беше девет години по-млад от Страйк и беше законен син на Джони Рокъби, което означаваше, че практически нямаше пресечни точки в живота им. Ал беше завършил частно училище в Швейцария и в този момент можеше да се намира къде ли не: в резиденцията на Рокъби в Ел Ей, на яхтата на някой рапър, дори на австралийски плаж, защото третата жена на Рокъби беше от Сидни.
И все пак сред всички потомци на баща му Ал бе показал най-голямо желание да създаде отношения със своя по-голям брат. Страйк си спомни как Ал го бе посетил в болницата, след като кракът му бе отнесен от взрив; неловка среща, но трогателна в ретроспекция.
Ал бе донесъл със себе си в „Сели Оук“ предложение от Рокъби, което би могло да бъде изпратено с имейл: финансова помощ за стартиране на детективския бизнес на Страйк. Ал бе съобщил за офертата с гордост, приел я като доказателство за бащиния им алтруизъм. Страйк не се съмняваше, че не беше нищо подобно. Подозираше, че Рокъби или съветниците му се притесняват от възможността еднокракият награден за храброст ветеран да продаде на медиите житейската си история. Предполагаше се, че предложението за подарък ще затвори устата му.
Страйк бе отхвърлил щедростта на баща си, а впоследствие бе получил отказ за заем от всяка банка, където бе кандидатствал. С огромна неохота се бе обадил на Ал, не прие парите като подарък, а също и предложена среща с баща му, но попита дали може да вземе заем. Това очевидно бе предизвикало обида. Впоследствие адвокатът на Рокъби преследваше Страйк за месечните му вноски с усърдието на най-алчната банка.
Ако Страйк не бе решил да задържи Робин като свой служител, заемът вече щеше да е изплатен. Решен беше да го ликвидира преди Коледа, за да не бъде подвластен на Джони Рокъби, и затова беше поел натоварване, поради което напоследък работеше по осем-девет часа седем дни в седмицата. Всичко това никак не го караше да се чувства комфортно по повод обаждането до по-малкия си брат. Страйк можеше да разбере лоялността на Ал към баща, когото очевидно обичаше, ала всяко споменаване на Рокъби помежду им неизбежно бе натоварено с подтекст.
Номерът на Ал иззвъня няколко пъти и накрая се включи гласова поща. Колкото облекчен, толкова и разочарован, Страйк остави кратко съобщение с молба към Ал да му се обади и затвори.
Запали третата си цигара след закуска и се върна към изучаване на пукнатината на тавана. Дирята, водеща към престъплението… Толкова много зависеше от това, кога убиецът бе видял ръкописа и бе разпознал потенциала му като модел за убийство…
И отново той прегледа заподозрените, сякаш бяха раздадена му ръка карти, като разсъждаваше над възможната им връзка с убийството.
Елизабет Тасъл, която не бе крила гнева и оскърблението, които бе предизвикал романът у нея. Катрин Кент, която твърдеше, че изобщо не го е чела. Все още неизвестната Пипа2011, на която Куин бе чел откъси още през октомври. Джери Уолдгрейв, който бе получил ръкописа на пети, но би могъл, ако се вярваше на Чард, да знае какво съдържа далеч по-рано. Даниъл Чард, който твърдеше, че не го е виждал до седми, и Майкъл Фанкорт, който бе научил за романа от Чард. Да, бе имало и неколцина други, хвърлили по някое око и кискали се на най-нецензурните моменти от книгата, разпратени по имейл из цял Лондон от Крисчън Фишър, ала на Страйк му бе трудно дори с много условности да включи сред заподозрените Фишър, младия Рейф от офиса на Тасъл или Нина Ласелс, никой от които не бе описан в „Bombyx Mori“, нито пък реално бе познавал Куин.
Страйк си помисли, че му е нужно да се приближи повече, за да поразбута хората, чийто живот вече бе осмян и изопачен от Оуен Куин. Със съвсем мъничко по-голям ентусиазъм, отколкото бе вложил в задачата по обаждането до Ал, прегледа списъка си с контакти и позвъни на Нина Ласелс.
Проведоха кратък разговор. Тя беше възхитена. Разбира се, че можело да иде при нея тази вечер. Щяла да сготви.
Страйк не измисляше друг начин да изрови още подробности за личния живот на Джери Уолдгрейв или за репутацията на Майкъл Фанкорт като убиец, но никак не го радваше перспективата за болезненото прикрепяне на протезата, а още по-малко измъкването на следващата сутрин от хватката на обнадеждената Нина Ласелс. Все пак го очакваше мач на „Арсенал“ срещу „Астън Вила“ преди тръгването, болкоуспокояващи, цигари, бекон и хляб.