— В момента разглеждаме „Херцогинята на Малфи“ от Уебстър. „И вече лудост ме е хванала от всичко туй.“
— Трудно е значи? — попита Матю.
— Това е цитат, гълъбче. О… — Тя пусна лъжиците за сервиране върху масата и те изтракаха. — Тъкмо ме подсети… Сигурно съм го изпуснала…
Госпожа Елакот прекоси кухнята и грабна вестника с програмите на радиото и телевизията, винаги присъстващ в дома им.
— Не, от девет е. Има интервю с Майкъл Фанкорт, което искам да гледам.
— Майкъл Фанкорт ли? — извърна се към нея Робин. — Защо?
— Той е силно повлиян от тези трагедии с главен мотив отмъщение — поясни майка й. — Надявам се да обясни какво им харесва.
— Видя ли това? — каза Джонатан, най-малкият брат на Робин, току-що върнал се от ъгловия магазин, където майка му го бе пратила за още мляко. — На първа страница е, Роб. Онзи писател, дето са му изтръгнали червата…
— Джон! — остро го сгълча госпожа Елакот.
Робин знаеше, че майка й не се скара на брат й поради някакво съмнение, че на Матю ще му стане криво, задето се споменава работата й, а от нежелание да се обсъжда нечия смърт веднага след погребението.
— Какво? — учуди се Джонатан, в неведение, че нарушава приличието, и тикна „Дейли Експрес“ под носа на Робин.
Куин вече бе попаднал на първа страница, след като медиите бяха узнали за стореното с него.
ПИСАТЕЛ НА УЖАСИТЕ СЪТВОРЯВА СОБСТВЕНОТО СИ УБИЙСТВО
Писател на ужасите? — помисли си Робин. — Едва ли би могъл да се нарече такъв… но пък се е получило добро заглавие.
— Как мислиш, твоят шеф дали ще го разкрие? — попита я Джонатан, докато разгръщаше вестника. — Ще натрие ли отново носа на полицията?
Тя зачете материала през рамото на Джонатан, но улови погледа на Матю и бързо се дръпна.
Разнесе се звън от чантата на Робин, захвърлена на продънено кресло в ъгъла на кухнята, докато вечеряха задушено с печени картофи. Тя го игнорира. Едва когато се бяха нахранили вече и Матю чинно помагаше на майка й да разчисти масата, Робин отиде до чантата си, за да си провери съобщенията. За своя голяма изненада видя пропуснато обаждане от Страйк. Хвърли крадешком поглед към Матю, но той беше зает да зарежда съдомиялната машина и тя набра гласова поща за прослушване, докато останалите си бъбреха.
Имате едно ново съобщение. Получено днес в деветнайсет часа и двайсет минути.
Пукот от отворена линия, но никой не говореше.
После глухо тупване. Вик в далечината, нададен от Страйк: „Без такива, дявол да те вземе…“. Крясък от болка.
Тишина. Още пукот от непрекъсната линия. Неопределими шумове на хрущене и тътрене. Тежко дишане, стържещ звук и линията прекъсна.
Робин стоеше ужасена с телефон, притиснат към ухото й.
— Какво се е случило? — попита баща й с ниско смъкнати на носа очила, когато спря пред шкафа с ножове и вилици в ръка.
— Мисля… мисля, че с шефа ми… е станал инцидент.
Тя набра номера на Страйк с треперещи пръсти. Веднага се включи гласова поща. Матю стоеше посред кухнята и я гледаше с неприкрито раздразнение.
33
Съдба злощастна е, когато жените да ухажват са принудени.
Страйк не чу повикването от Робин, защото не разбра, че телефонът му се е превключил на безшумен режим при падането си на земята петнайсет минути по-рано. Нито пък беше усетил как палецът му е натиснал номера на Робин, докато апаратът се изплъзваше от пръстите му.
Едва беше излязъл от сградата, когато се случи. Външната врата се бе затръшнала зад гърба му и той беше стоял на улицата само две секунди с телефон в ръка (в очакване на позвъняване от таксито, поръчано с неохота), когато високата фигура в черно палто се затича към него в тъмнината. Видя размазано петно бледа кожа под качулката и шал, протегнатата й ръка, неопитна, но решителна, стиснала здраво нож и насочила го право към него.
Напрегна се да я посрещне и едва не се подхлъзна отново, но подпря длан на вратата зад себе си и се задържа, а мобилният му телефон падна. Шокиран и разгневен срещу нея, която и да беше, заради вече пострадалото си при преследването й коляно, той извика. Тя замръзна за миг, после отново се стрелна към него.
Щом замахна с бастуна към ръката й, в която вече бе видял сгъваемия нож, коляното му отново се усука. Той нададе крясък от болка и тя отскочи назад, сякаш вече го бе пробола, без да разбере, а после за втори път изпадна в паника и хукна през снега, като остави вбесения и разочарован Страйк, неспособен да я подгони, без друг избор, освен да рови из снега за телефона си.