— Здравей — с тон, укротяващ ентусиазма му, изрече Страйк. — Как си?
— Отлично! В Ню Йорк съм, едва сега получих съобщението ти. Какво ти е нужно?
Знаеше, че Страйк би му се обадил само ако иска нещо, но за разлика от Нина Ал явно не се разстройваше от този факт.
— Чудех се дали ще искаш да вечеряме заедно в петък — каза Страйк, — но след като си в Ню Йорк…
— Връщам се в сряда, така че много бих се радвал. Искаш ли да направя резервация някъде?
— Да — отвърна Страйк. — Трябва да е в „Ривър Кафе“.
— Ще имам грижата — обеща Ал, без да пита защо. Може би допускаше, че Страйк си пада по добрата италианска кухня. — Ще ти пратя часа в есемес, става ли? Чакам с нетърпение!
Страйк затвори и понечи да се впусне в извинения, но Нина беше отишла в кухнята. Атмосферата без всякакво съмнение се бе вкиснала.
34
О, боже! Какво пак казах? Този мой пусти език!
— Любовта е мираж — съобщи Майкъл Фанкорт от телевизионния екран. — Мираж, химера, заблуда.
Робин седеше помежду Матю и майка си на избелелия изтърбушен диван. Шоколадовият лабрадор лежеше на пода пред камината и насън лениво потупваше с опашка килима. Робин се усещаше успана след две нощи с много малко сън и дни на неочакван стрес и емоции, но се опитваше с всички сили да се съсредоточи върху Майкъл Фанкорт. До нея госпожа Елакот, изразила оптимистична надежда, че Фанкорт може да изръси някои мъдри фрази, които да й помогнат за есето върху Уебстър, беше поставила бележник и химикалка на скута си.
— И все пак… — подхвана интервюиращият, но Фанкорт му взе думата.
— Ние не се обичаме един друг, обичаме идеята, която имаме един за друг. Много малко хора го разбират или могат да понесат тази истина. Хранят сляпа вяра в собствените си съзидателни сили. Всичката любов в крайна сметка е обич към самия себе си.
Господин Елакот беше заспал с отметната глава на креслото най-близо до огъня и кучето. Похъркваше тихо, а очилата се бяха смъкнали на носа му. И тримата братя на Робин се бяха измъкнали дискретно от къщата. Беше събота вечер и приятелите им ги чакаха в „Бей Хорс“ на площада. Джон си беше дошъл от университета за погребението, но не смяташе, че дължи на годеника на сестра си да пропусне няколко халби „Блак Шийп“ с братята си, седнали пред осеяните с вдлъбнатини медни маси до открития огън.
Робин подозираше, че Матю бе искал да се присъедини към тях, но се опасяваше, че би било нередно. Сега беше принуден да гледа литературно предаване, което никога не би изтърпял у дома. Щеше да превключи, без да я попита, приел автоматично, че тя няма как да се интересува от онова, което имаше да каже този кисел и претенциозен човек. Робин си каза, че не беше лесно да харесаш Майкъл Фанкорт. Извивката и на устните, и на веждите сочеше за вродено чувство за превъзходство. Водещият предаването, също така знаменитост, изглеждаше малко притеснен.
— И каква е темата на новия ви…?
— Една от темите, да. Когато героят осъзнава, че си е изградил измислен образ за съпругата си, вместо да си посипва главата с пепел за своята глупост, решава да накаже жената от плът и кръв, за която вярва, че го е изиграла. Именно желанието му за отмъщение е двигателната сила на сюжета.
— Аха — рече тихичко майката на Робин и хвана химикалката.
— Мнозина от нас, вероятно повечето — подхвана водещият — гледат на любовта като на пречистващ идеал, източник на безкористност, а не…
— Лъжа, измислена за оправдание — отсече Фанкорт. — Ние сме бозайници, които имат нужда от секс, от компания, които търсят защитената територия на брака, ръководени от инстинкти за оцеляване и възпроизвеждане. Избираме така наречения си възлюбен, ръководени от най-примитивни мотиви. Предпочитанието на моя герой към жена с крушовидна фигура говори само по себе си. Възлюбеното същество се смее или мирише като родителя, давал ни закрила в детството, и всичко останало е проектирано, плод на въображение…
— Приятелството… — понечи да каже интервюиращият, вече леко отчаян.
— Ако можех да се накарам да правя секс с някого от приятелите ми мъже, бих имал далеч по-щастлив и продуктивен живот — заяви Фанкорт. — Уви, аз съм програмиран да желая женските форми, колкото и безплодно да е това. И така, казвам си, че дадена жена е по-очарователна, по-съзвучна с моите потребности и желания, отколкото друга. Аз съм сложно, високо еволюирало и надарено с богато въображение създание, което се чувства принудено да оправдае избор, продиктуван от най-елементарни причини. Това е истината, която сме заровили под хиляда години възпитани глупости.