Робин се чудеше как ли възприемаше съпругата на Фанкорт това интервю (защото си спомняше, че той е женен). До нея госпожа Елакот бе написала няколко думи в бележника си.
— Той не говори за отмъщение — промърмори Робин.
Майка й й показа страницата. Беше написала „Ама че лайно е този“. Робин се изкиска.
До нея Матю взе вестника, който Джонатан бе оставил на един стол. Прехвърли бързо първите три страници, където името на Страйк се споменаваше три пъти в материала за Оуен Куин, и започна да чете статия на тема как търговска верига забранила коледните песни на Клиф Ричард.
— Вие сте критикуван — подзе храбро интервюиращият — за описанието си на жени и по-специално…
— Представям си как и в този момент критиците припват към писалките си. — И устата му се изкриви в гримаса, която трябваше да мине за усмивка. — Не се сещам за нещо, което ме интересува по-малко, отколкото какво говорят критиците за мен или моята работа.
Матю прелисти вестника. Робин хвърли странично поглед към снимка на катурната цистерна, преобърната на покрива си хонда сивик и смачкан мерцедес.
— Това е катастрофата, в която за малко не попаднахме!
— Какво? — рече Матю.
Беше го изрекла, без да се замисли. Мозъкът й блокира.
— Това се е случило на М4 — поясни Матю с лек присмех, задето е помислила, че е могла да пострада, че не може да разпознае коя е магистралата, като я види.
— О… о, да — каза Робин, като се престори, че се вглежда по-внимателно в текста под снимката.
Но той вече се бе намръщил, усетил се беше.
— Наистина ли за малко да попаднеш в катастрофа вчера?
Говореше тихо, за да не пречи на госпожа Елакот, която следеше интервюто с Фанкорт. Колебание би било фатално. Избирай бързо.
— Да, наистина. Не исках да те тревожа.
Той се втренчи в нея. От другата страна на Робин майка й си водеше нови бележки.
— Тази тук? — попита той и посочи снимката, а тя кимна. — Защо си била на М4?
— Трябваше да закарам Корморан на една среща.
— Вашите възгледи за жените… — говореше водещият предаването.
— И къде беше тази среща, по дяволите?
— В Девън.
— Девън?!
— Отново е пострадал с крака си. Не би могъл да се добере сам до там.
— Откарала си го в Девън?!
— Да, Мат, откарах го в…
Той захвърли вестника, изправи се и излезе от стаята.
На Робин й призля. Погледна към вратата, която той не беше затръшнал, но я затвори достатъчно решително, та баща й да се размърда и промърмори в съня си, а лабрадорът да се събуди.
— Остави го — посъветва я майка й все още с поглед към екрана.
Робин се извърна към нея отчаяна.
— Корморан трябваше да иде в Девън, а не можеше да кара само с един крак…
— Не е нужно да се оправдаваш пред мен — прекъсна я госпожа Елакот.
— Но сега той мисли, че съм излъгала за това, как не можах да пристигна вчера.
— А ти излъга ли? — попита я майка й, без да отмества очи от Майкъл Фанкорт. — Лягай, Раунтрий, пречиш ми да виждам.
— Можех да си дойда, ако си бях купила билет за първа класа — призна Робин. Лабрадорът се прозя, протегна се и се намести на килимчето пред камината. — Но вече бях платила за нощния влак.
— Мат все повтаря колко повече можело да печелиш, ако си приела работата в „Човешки ресурси“ — каза майка й с очи към екрана. — Не е ли редно да оцени, че се стараеш да пестиш? Тихо сега, искам да чуя за отмъщението.
Интервюиращият се опитваше да формулира въпрос.
— Но що се отнася до жените, невинаги сте… да употребя съвременния термин… политически коректен… Имам предвид по-конкретно твърдението ви за жените писатели…
— Пак ли това? — шляпна с длани коленете си Фанкорт и водещият видимо подскочи. — Казах, че най-големите писателки, почти без изключения, са били бездетни. Това е факт. Също така, че жените като цяло, поради желанието си да бъдат майки, са неспособни на еднопосочна целеустременост и всеотдайност, а те са задължителни при творенето на литература, на истинска литература. Не си вземам назад нито една дума. Това е факт.
Робин въртеше годежния пръстен на пръста си, разкъсвана между желанието да последва Мат и да го убеди, че не е сторила нищо лошо, и гнева, че поначало се налагаше такова убеждаване. Винаги на първо място идваха изискванията на неговата работа; не помнеше той да се е извинявал, когато работеше допълнително, когато служебните му задължения го пращаха на другия край на Лондон и се прибираше чак в осем вечерта…