Тикна й обратно телефона в ръцете.
— Не помните ли…
— Това ли беше всичко? — изрече високо и ядосано. — Е, тогава приятен ден.
И Робин, разпознала ината на обиден стар егоист, си тръгна, съпроводена от дрънкането на камбанката.
36
Господин Скандал, с радост ще разговарям с вас за нещата, изречени от него. Твърденията му бяха загадъчни и неразбираеми.
Страйк си бе помислил, че „Симпсънс ин дъ Странд“ е странен избор за обяд от страна на Джери Уолдгрейв и любопитството му се повиши, когато приближи до внушителната каменна фасада с въртящи се дървени врати, месингови табели и висящ фенер до входа. Той беше облицован с плочки, украсени с шахматни мотиви. Никога преди не бе влизал вътре, макар това да бе стара лондонска институция. Приел беше, че там се събират заможни бизнесмени и хора, живеещи извън града, решили да се поглезят.
Ала ето че Страйк се почувства като у дома си веднага щом се озова във фоайето. Бивш мъжки шахматен клуб, „Симпсънс“ заговори на Страйк на стария и познат език на йерархия, ред и величаво благоприличие. Цветовете бяха тъмни и кални, типични за клуб, каквито мъжете избират, когато жените не им се месят, имаше дебели мраморни колони и солидни кожени кресла, дето да издържат подпийнало денди; отвъд двойни врати, след гардеробиерката, се намираше ресторантът с ламперия от тъмно дърво. Страйк имаше чувството, че се намира в някоя от сержантските столови, добре познати му от неговата военна кариера. За да му бъде помещението напълно свойско, липсваха само полково знаме и портрет на кралицата.
Солидни столове с дървени облегалки, снежнобели покривки, сребърни плата, върху които почиваха огромни парчета говеждо. Страйк седна на маса за двама до стената и се запита как ли би възприела Робин това заведение, дали показният му традиционализъм щеше да я забавлява, или да я подразни.
Поседял бе десет минути, преди Уолдгрейв да се появи и да заоглежда с примижали късогледи очи салона. Страйк вдигна ръка и Уолдгрейв се доближи с несигурна походка до масата.
— Здравейте, здравейте. Радвам се да ви видя отново.
Светлокафявата му коса беше разрошена както винаги, а на ревера на смачканото му сако имаше петно от паста за зъби. През малката маса обонянието на Страйк долови полъх на винени изпарения.
— Много любезно от ваша страна, че се съгласихте да се срещнем — каза Страйк.
— А, моля. Искам да помогна. Дано не възразявате, че избрах това място. Причината беше, че няма да срещна познат — обясни Уолдгрейв. — Баща ми ме доведе тук веднъж преди години. Мисля, че нищо не са променили.
Кръглите очи на Уолдгрейв, обрамчени от очилата му с рогови рамки, обходиха пищните гипсови орнаменти над тъмната ламперия. Бяха в наситена охра, сякаш потъмнели от дългите години на цигарен дим.
— Наситили сте се да гледате колегите си през работно време, така ли? — попита Страйк.
— Не че са лоши хора — отвърна Джери, като намести очилата си и махна на келнер, — само че атмосферата в момента е направо отровна. — Чаша червено вино, моля — каза той на младия мъж, откликнал на махването му. — Каквото и да е, все едно.
Ала келнерът, върху чието сако бе избродирана шахматна фигура на кон, отговори с тон, нетърпящ възражения:
— Ще изпратя колегата, който отговаря за вината.
И се оттегли.
— Видяхте ли часовника над вратата на влизане? — попита Уолдгрейв Страйк, като отново намести очилата си. — Твърди се, че спрял, когато тук за пръв път влязла жена през 1984 година. Малка шега на заведението. А на менюто пише „ценоразпис“. Не искат да използват „меню“, защото е френска дума. Баща ми обичаше такива неща. Току-що бях постъпил в „Оксфорд“, затова ме доведе тук. Мразеше чуждестранна храна.
Страйк долавяше нервността на Уолдгрейв. Свикнал бе да има такова въздействие върху хората. Сега не беше моментът да пита Уолдгрейв дали е помагал на Куин да сътвори модела за собственото си убийство.
— Какво учихте в „Оксфорд“?
— Английска литература — отвърна с въздишка Уолдгрейв. — Баща ми се стараеше да го приеме мъжки, искаше да запиша медицина.
Пръстите на дясната ръка на Уолдгрейв забарабаниха по покривката.
— Ситуацията в службата е напрегната, нали? — попита Страйк.