— Тази проклета книга ми съсипа живота. А си мислех, че за Оуен има поне едно нещо свято. Баща и дъщеря. Поне едно…
Направи жест, сякаш го отпращаше, извърна се и пое напред с нестабилна пиянска походка. Детективът подозираше, че трябва да бе изпил поне бутилка преди срещата им. Нямаше смисъл да го последва.
Докато гледаше как Уолдгрейв изчезва сред валящия сняг покрай натоварените с коледни покупки минувачи, Страйк си припомни ръка, грубо сграбчила рамо, строг мъжки глас, последван от сърдития на млада жена. „Мама се е втурнала към него, защо не дръпнеш нея?“
Страйк вдигна яката на палтото си и си каза, че вече знае смисъла на джуджето в кървавия чувал, на рогата под шапката на Резача и най-жестокото от всичко — опита за удавяне.
37
… Когато бъда провокиран да се разяря, не е по силите ми да проявя търпение и разум.
Страйк тръгна към офиса си под небе с цвета на замърсено сребро и краката му се движеха трудно през бързо натрупващия сняг, който продължаваше да вали обилно. Макар да бе пил само вода, чувстваше се леко опиянен от хубавата насищаща храна и това пораждаше у него фалшиво усещане за благосъстояние, каквото може би и Уолдгрейв бе изпитвал преди обяда, докато бе пил в кабинета си. Вървенето пеша от „Симпсънс ин дъ Странд“ до малкия му офис на Денмарк стрийт би отнело на човек в добра физическа форма към четвърт час. Страйк все така чувстваше коляното си болезнено и пресилено, ала току-що бе похарчил за един обяд повече от седмичния си бюджет за храна. Запали цигара и продължи с наведена глава през режещия студ, като се питаше какво ли е открила Робин в книжарницата „Бридлингтън“.
В момента, когато минаваше покрай колоните на Лисеум Тиътър, вече разсъждаваше над факта колко убеден бе Чард, че Джери Уолдгрейв е помогнал на Куин да напише романа си, а самият Уолдгрейв обвиняваше Елизабет Тасъл, че е провокирала наранените чувства на писателя, докато те са се излели на хартия. Питаше се дали това не бяха, чисто и просто, случаи на пренасочен гняв. След като вече нямаха достъп до виновника поради ужасяващата смърт на Куин, не търсеха ли Чард и Уолдгрейв живи изкупителни жертви, върху които да излеят предизвиканата си от паника ярост? Или бяха прави, като откриваха в „Bombyx Mori“ чуждо влияние?
Алената фасада на „Коуч енд Хорсис“ на Уелингтън стрийт го привличаше неудържимо сега, когато все по-тежко се опираше на бастуна, а коляното му протестираше: топлина, бира, удобен стол… Ала трето посещение в пъб за една седмица… Не биваше да насърчава подобен навик. Джери Уолдгрейв бе нагледен пример докъде можеше да доведе такова поведение…
Не се удържа да не хвърли завистлив поглед през прозореца на минаване към блестящите месингови дръжки на бирените помпи и на веселите посетители с не тъй строга съвест като неговата…
Видя я с периферното си зрение. Висока и приведена в черното си палто, с ръце в джобовете, следваща го по хлъзгавия тротоар: неговата преследвачка и неосъществила се нападателка от събота вечерта.
Страйк не промени ритъма на крачка, нито се обърна да я погледне. Този път нямаше да прилага игрички; нямаше да спира, за да изкара наяве аматьорския й стил на следене, нямаше да й даде да разбере, че я е забелязал. Продължи да върви, без да се озърта през рамо, и само някой също толкова опитен като него в контрапроследяването би забелязал случайните му погледи към удобно разположени витрини и отразяващи лъскави табели по вратите; само такъв човек би установил как привидната му разсеяност прикрива колко нащрек е.
Повечето убийци бяха небрежни аматьори и тъкмо затова биваха залавяни. Упорството й след съботния им сблъсък говореше за безразсъдство във висока степен и тъкмо на него залагаше Страйк, докато вървеше по Уелингтън стрийт уж в неведение за жената, която го следваше с нож в джоба си. Той прекоси Ръсел стрийт и тя се скри от поглед, като се престори, че влиза в „Маркес ъв Ангълсий“, но скоро се появи отново и по път се прикриваше зад колоните на административна сграда, за да му даде преднина.
Страйк вече едва чувстваше коляното си. Беше се превърнал в сто и деветдесет сантиметра концентриран потенциал. Този път тя бе лишена от предимство, нямаше да го свари неподготвен. Ако изобщо преследвачката имаше план, той вероятно бе да се възползва от каквато и да било налична възможност. От Страйк зависеше да й предостави такава възможност, че тя да не я отмине, а също и да се погрижи жената да не успее.