Минаха покрай Ройъл Опера Хаус с нейния класически портик, колони и статуи; на Ендъл стрийт тя влезе в стара червена телефонна кабина, като без съмнение събираше смелост и проверяваше дали той не я е забелязал. Вече с по-голяма увереност се появи отново на оживения тротоар и се запровира покрай минувачи с пазарски пликове все по-близо до него по постепенно стесняващата се улица.
Когато вече приближи до офиса си, той взе своето решение и зави вляво от Денмарк стрийт по Флиткрофт стрийт, която водеше към Денмарк Плейс. Там имаше тъмен проход, облепен с листовки за разни музикални групи, който излизаше пред офиса му.
Щеше ли тя да се осмели?
В уличката стъпките му отекваха между сградите и той едва доловимо забави ход. Чу я да приближава — тичаше след него.
Страйк се извърна рязко на здравия си ляв крак, замахна с бастуна си и се раздаде вик на болка, когато той срещна ръката й. Сгъваемият нож изхвърча от пръстите й, удари се в каменната стена, рикошира и за малко се размина с окото на Страйк. Той вече я държеше в свирепа хватка, която я накара да изпищи.
Детективът се боеше да не би някой герой да й се притече на помощ, но не се появи никой и сега бързината беше от първостепенна важност — тя беше по-силна, отколкото той бе очаквал, бореше се яростно, опитваше се да го ритне между краката и да му издере лицето. С още едно икономично извъртане на тялото си той я блокира и краката й взеха да се хлъзгат по мокрия паваж.
Докато тя се гърчеше в ръцете му и се мъчеше да го ухапе, той се наведе да вдигне ножа, като я повлече надолу със себе си, така че тя почти изгуби равновесие. Наложи му се да изостави бастуна си, защото не можеше да държи едновременно него и жената, и я помъкна към Денмарк стрийт.
Беше бърз, а тя толкова задъхана от борбата, че не й стигаше въздух да изкрещи. По късата студена улица нямаше пазаруващи и никой от минувачите по Чаринг Крос Роуд не забеляза нещо нередно, докато той я тътреше по краткото разстояние до черната входна врата.
— Отвори ми, Робин, бързо! — извика той в интеркома и нахълта във входа в мига щом Робин натисна автоматичния бутон.
Повлече я нагоре по металните стълби, а дясното му коляно вече протестираше бурно. В този момент тя се развика и писъците й отекнаха по стълбището. Страйк зърна движение зад стъклената врата на ексцентричния графичен дизайнер, който работеше в офиса под неговия.
— Малко сме се разлудували! — подвикна към вратата, докато тътреше преследвачката си нагоре.
— Корморан? Какво ста… О, боже мой! — възкликна Робин втурнала се надолу от площадката. — Ама не може така… Какви ги вършиш? Пусни я!
— Опита се отново да ме намушка с нож — задъхан обясни Страйк и с гигантско усилие натика нападателката си през прага. — Заключи вратата! — викна на Робин, която влезе забързано след тях и изпълни поръката.
Страйк тръшна жената на канапето от изкуствена кожа. Качулката се свлече назад и откри издължено бледо лице с големи кафяви очи и гъста тъмна и къдрава коса, падаща до раменете й. Ноктите й бяха заострени и яркочервени. Изглеждаше не повече от двайсетгодишна.
— Мръсник такъв! Мръсник!
Опита се да се надигне, но Страйк стоеше надвесен над нея с кръвнишки поглед, така че тя се отказа и отново се тръшна на канапето, като разтриваше бялата си шия, по която имаше тъмнорозови следи от хватката му.
— Ще ми кажеш ли защо се опитваш да ме намушкаш? — попита Страйк.
— Върви на майната си!
— Много оригинално — подхвърли Страйк. — Робин, повикай полиция…
— Неее! — изплака жената в черно като виещо куче. — Той ме нарани — изпъшка тя към Робин и смъкна надолу яката си, за да покаже белезите по силната си бяла шия. — Дърпа ме, влачи ме…
Робин погледна към Страйк с ръка на слушалката.
— Защо ме следиш? — попита заплашително Страйк, все така надвесен над нея.
Тя се сви между скърцащите възглавници на канапето, ала Робин долови странна наслада в страха на жената, нещо сладострастно в движението й, когато се отдръпна от него.
— Последен шанс — изръмжа Страйк. — Защо?
— Какво става там? — раздаде се свадлив глас от долната площадка.
Робин и Страйк се спогледаха. Тя забърза към вратата, отключи я и излезе отпред, докато Страйк бдително охраняваше пленничката си със стисната челюст и ръка, свита в юмрук. Зърна как в големите тъмни очи, обрамчени с теменужени сенки, се мерна мисъл да викне за помощ, но бързо бе изоставена. Цяла трепереща, тя се разплака, ала зъбите й бяха оголени и сълзите й издаваха повече гняв, отколкото отчаяние.