— Всичко е наред, господин Крауди — подвикна Робин. — Беше шега, простете, че вдигнахме такъв шум.
Робин се върна в офиса и отново заключи вратата зад себе си. Жената седеше сковано на канапето, по лицето й се търкаляха сълзи, заострените й нокти бяха впити в ръба на седалката.
— Стига съм се разправял с теб — отсече Страйк. — Щом не искаш да говориш, ще повикам полиция.
Тя очевидно му повярва. Не бе направил още и две стъпки към телефона, когато проплака:
— Исках да те спра.
— Да ме спреш да направя какво? — попита Страйк.
— Да бе, сякаш не знаеш!
— Не ми играй номерца! — кресна Страйк и се наведе към нея, отново стиснал в юмруци големите си ръце.
Пак усещаше острата болка в коляното си. По нейна вина беше паднал и отново увредил връзките му.
— Корморан — с твърд глас се обади Робин, застана помежду им и го принуди да отстъпи назад. — Слушай — обърна се към момичето. — Чуй ме. Кажи му защо правиш това и може би той няма да се обади…
— Ти май се шегуваш нещо — възрази Страйк. — Тя два пъти се опита да ме наръга…
— … може би няма да се обади в полицията — непоколебимо завърши Робин с повишен тон.
Жената скочи и се опита да се втурне към вратата.
— А, не, без такива — изръмжа Страйк, пъргаво заобиколи Робин, стисна нападателката си през кръста и доста грубо я блъсна обратно на канапето. — Коя си ти?
— Този път вече много ме заболя! — викна тя. — Направо ми смаза ребрата. Ще те съдя за побой, гадняр такъв…
— Ами тогава ще те наричам Пипа — заяви Страйк.
Ахването и потреперването бяха последвани от злобен поглед.
— Ти… ти… да ти го…
— Да, да, начукай ми го — раздразнено я прекъсна Страйк. — Името ти.
Гърдите й се издигаха и спускаха под дебелото палто.
— Откъде ще знаеш дали говоря истината, дори ако ти го кажа? — задъхано попита тя с все същия предизвикателен маниер.
— Ще те държа тук, докато не проверя — отсече Страйк.
— Отвличане! — вресна тя със силен и груб като на докер глас.
— Граждански арест — поправи я Страйк. — Опита се да ме намушкаш с нож. А сега, за последен път питам, дявол да те вземе…
— Пипа Миджли — процеди тя.
— Най-сетне. Имаш ли документи?
С още една бунтовническа ругатня тя бръкна в джоба си, извади карта за автобус и му я подхвърли.
— Тук пише Филип Миджли.
— Хайде бе.
Робин гледаше смаяното лице на Страйк и въпреки напрежението в стаята усети как я напушва смях.
— Епицена — гневно изрече Пипа Миджли. — Не схващаш ли? Много ти е сложно ли, тъпако?
Страйк вдигна поглед към нея. Адамовата ябълка на издрасканата й насинена шия все още беше силно издадена. Тя отново бе тикнала ръце в джобовете си.
— Догодина ще бъда Пипа на всичките си документи — увери го.
— Пипа — повтори Страйк. — Ти си автор на „Ще обърна резбата“, нали?
— О — промълви Робин, внезапно осъзнала.
— Леле, че умен мъжага се извъди — проточи подигравателно и злобно Пипа.
— Познаваш ли лично Катрин Кент, или си дружите само в киберпространството?
— Защо? Да не е станало престъпление да познаваш Кат Кент?
— Как се запозна с Оуен Куин?
— Не искам да говоря за този гадняр — отсече тя с отново развълнувани гърди. — Какво ми причини само… А се преструваше… лъга ме… Проклет измамник…
По страните й отново рукнаха сълзи и тя изпадна в истерия. Сграбчи коса с кървавочервените си нокти, затропа с крака по пода, взе да се клати напред-назад с протяжен вой. Страйк я наблюдаваше с неприязън и след трийсет секунди се обади:
— Ще млъкнеш ли с това шибано…
Ала Робин му отправи предупредителен поглед, извади хартиени салфетки от кутията на бюрото си и ги тикна в ръката на Пипа.
— Б-благодаря…
— Искаш ли кафе или чай, Пипа? — съчувствено я попита Робин.
— Ка… фе… моля…
— Ама тя искаше да ме наръга, Робин!
— Е, нали не е успяла все пак — коментира Робин, заела се с чайника.
— Некадърността не е защита пред закона! — отбеляза възмутен Страйк.