Той отново се обърна към Пипа, която бе следила диалога със зяпнала уста.
— Защо ме следеше? Какво се опитваш да ме спреш да направя? И те предупреждавам, не ти се връзвам на сълзите като Робин.
— Ти работиш за нея! — кресна Пипа. — За онази сбъркана кучка, вдовицата му! Сега тя докопа парите му. Знаем какво си нает да свършиш, не сме глупави!
— Кои сте тези „вие“? — поиска да узнае Страйк, но тъмните очи на Пипа отново се стрелнаха към вратата. — Кълна се — заяви Страйк, чието многострадално коляно вече го измъчваше така жестоко, че му идеше да скърца със зъби от болка, — само още веднъж хукни към вратата, ще повикам полиция и ще свидетелствам срещу теб, че се опита да ме убиеш. И да знаеш, че никак няма да ти е весело в затвора, Пипа — добави. — Не и преди оперативната трансформация.
— Корморан! — остро го смъмри Робин.
— Излагам фактите — обясни Страйк.
Пипа отново се сви на канапето и наблюдаваше Страйк с непресторен ужас.
— Кафе — обяви решително Робин, като излезе иззад бюрото си и тикна голяма чаша в ръцете със заострени нокти. — За бога, Пипа, просто му кажи за какво става дума. Хайде, кажи му.
Колкото и агресивна и лабилна да изглеждаше Пипа, Робин изпитваше жалост към момичето, очевидно не преценило последствията от решението си да се нахвърли с нож срещу частен детектив. Робин приемаше, че тя притежава в екстремална форма недостатъка на собствения й по-малък брат Мартин, прословут в семейството им с безразсъдството си и стремежа си към опасности, които го бяха отвеждали повече пъти в спешното отделение, отколкото двамата му братя и сестра му заедно.
— Знаем, че тя те е наела да хвърлиш вината върху нас — изграчи Пипа.
— Коя е „тя“ и кои сте „вие“? — изръмжа Страйк.
— Лионора Куин — отвърна Пипа. — Знаем я каква е и на какво е способна! Тя мрази мен и Кат, готова е на всичко, за да ни навреди. Тя уби Оуен, а сега се опитва да го припише на нас! Можеш да ме зяпаш така колкото си искаш! — викна тя на Страйк, чиито плътни вежди се бяха вдигнали чак до линията на косата му. — Тя е смахната кучка, ревнива донемайкъде. Не можеше да търпи това, че той се виждаше с нас, и сега те ръчка да откриеш нещо, което да използва в наша вреда!
— Не знам дали си вярваш на параноичните щуротии…
— Наясно сме какво става! — изкрещя Пипа.
— Замълчи. Никой освен убиеца не знаеше, че Куин е мъртъв, когато ти започна да ме следиш. Следеше ме в деня, когато открих трупа, а знам, че си следила Лионора седмица преди това. Защо? — И когато тя не отговори, той повтори: — Последен шанс. Защо ме проследи от дома на Лионора?
— Мислех, че можеш да ме отведеш до него — отговори Пипа.
— А защо ти трябваше да знаеш къде е?
— За да го убия, мамка му! — викна Пипа и Робин затвърди впечатлението си, че Пипа също като Мартин бе почти изцяло лишена от инстинкт за самосъхранение.
— И защо искаше да го убиеш? — полюбопитства Страйк, сякаш тя не бе изрекла нищо необичайно.
— Заради онова, което е сторил с нас в ужасния си проклет роман! Ти знаеш, чел си го… Епицена… Този негодник… този мръсник…
— Я се успокой, по дяволите! Значи, тогава вече си била чела „Bombyx Mori“?
— Разбира се, че го бях чела.
— И започна да пускаш лайна в пощенската кутия на Куин?
— Лайно срещу лайно! — кресна тя.
— Находчиво. Кога прочете книгата?
— Кат ми чете откъсите за нас по телефона, а после аз отидох и…
— Кога ти чете откъси по телефона?
— След като се прибрала у дома и я намерила на изтривалката си. Целият ръкопис. Едва успяла да си отвори. Той го бил натикал под вратата с бележка — каза Пипа Миджли. — Показа ми я.
— Какво пишеше в бележката?
— Пишеше „Време за разплата и за двама ни. Дано си щастлива! Оуен“.
— „Време за разплата и за двама ни“? — повтори Страйк и се намръщи. — Знаеш ли какво означава това?
— Кат не искаше да ми каже, но си личеше, че тя знае. Беше съсипана — добави Пипа развълнувано. — Тя е прекрасен човек. Ти не я познаваш. Беше ми като майка. Запознахме се в писателския курс и бяхме като… станахме… — Пое дълбоко въздух и изхленчи: — Той беше негодник. Излъга ни за това, което пише, излъга за… за всичко…
Отново се разхлипа и взе да вие шумно, а Робин, притеснена заради господин Крауди, й каза кротко:
— Пипа, разправи ни за какво ви излъга той. Корморан иска само да научи истината, не се опитва да припише вина никому.