— Защо все повтаряш, че Куин е убит от съпругата си? — поинтересува се Страйк.
— Защото Кат има доказателство!
Настана кратка пауза.
— Какво доказателство? — попита Страйк.
— Ще ти се да знаеш! — изсмя се истерично Пипа. — Няма значение!
— След като има доказателство, защо не е съобщила на полицията?
— От състрадание! — викна Пипа. — Нещо, което ти не би…
— Ама няма ли край всичкото това крещене? — раздаде се умолителен глас пред стъклената врата.
— О, да му се не види — промърмори Страйк при вида на притиснатия към стъклото силует на господин Крауди от долния етаж.
Робин отиде да отключи вратата.
— Много съжаляваме, господин Крауди…
Пипа в един миг скочи от канапето. Страйк посегна да я улови, но при движението коляното му прещрака. Тя блъсна господин Крауди настрани и избяга с тропот надолу по стълбите.
— Остави я — каза Страйк на Робин, която, изглежда, се канеше да я догони. — Поне ножът й остана у мен.
— Нож? — хлъцна господин Крауди и им отне петнайсет минути да го убеждават да не съобщава на хазаина (защото публичността след случая „Лула Ландри“ беше изнервила графичния дизайнер и той живееше в ужас, че друг убиец може да дойде да дири Страйк и погрешка да нахълта в неговия офис).
— Боже милостиви — изпъшка Страйк, след като най-сетне се отърваха от господин Крауди.
Той се тръшна на дивана, а Робин зае мястото си зад компютъра и двамата се гледаха няколко секунди, преди да прихнат в смях.
— Хубаво изиграхме сценката с доброто и лошото ченге — отбеляза Страйк.
— Аз не се преструвах — възрази Робин. — Наистина малко ми домъчня за нея.
— Забелязах. Ами за мен, че бях нападнат?
— Тя наистина ли искаше да те намушка, или всичко беше театър? — попита Робин скептично.
— Може повече да я е увличала идеята, отколкото реалният акт — призна Страйк. — Бедата е, че си еднакво мъртъв, все едно дали те е пронизал драматизиращ аматьор, или професионалист. Какво ли е очаквала да спечели, като ме наръга?
— Майчина любов — отвърна тихо Робин.
Страйк се втренчи в нея.
— Собствената й майка се е отрекла от нея — каза Робин. — Предполагам, че преживява твърде травматичен момент сега, когато взема хормони и бог знае още какво, преди да й бъде направена операцията. Решила е, че има ново семейство. Приела е Куин и Катрин Кент като своите нови родители. Самият Куин й е казал, че му е като втора дъщеря, а в книгата я описва като дете на Катрин Кент. Ала в „Bombyx Mori“ той я представя пред света като наполовина от мъжки и наполовина от женски пол. Намеква също, че зад фасадата на синовна обич е искала да спи с него. Новият й баща е излъгал жестоко очакванията й — продължи Робин. — Ала новата й майка още е добра и любяща, при това тя също е била предадена, така че Пипа е тръгнала да отмъщава и за двете им.
Страйк я наблюдаваше, слисан и възхитен, и тя не можеше да престане да се усмихва.
— Защо, за бога, се отказа да завършиш психология?
— Дълга история — отвърна Робин и отклони поглед към монитора. — Тя е съвсем млада, на около двайсет години според мен.
— На толкова изглежда — съгласи се Страйк. — Жалко, че не можахме да я разпитаме какво е правила в дните след изчезването на Куин.
— Не го е извършила тя — заяви Робин с увереност и отново го погледна.
— Да, сигурно си права — въздъхна Страйк. — Ако ще и само защото да тика кучешки изпражнения в пощенската му кутия би било бледо отмъщение, след като вече го е изкормила.
— Освен това не изглежда много сръчна в планирането, нали?
— Слабо казано — съгласи се той.
— Ще съобщиш ли в полицията за нея?
— Не знам. Може би. По дяволите — удари се той по челото, — не установихме дори защо тя пее в книгата.
— Май че се сещам — каза Робин, след като беше написала нещо на клавиатурата и хвърли бърз поглед на екрана. — Пее се, за да се смекчи гласът… вокални упражнения за транссексуални.
— И това е всичко? — невярващ попита Страйк.
— Твърдиш, че се е засегнала неоснователно ли? — отвърна Робин. — Хайде стига, та той се присмива публично на нещо много лично.
— Не това имах предвид — поклати глава Страйк.
Той се загледа намръщен през прозореца. Снегът валеше на едри парцали.