След малко попита:
— Какво се случи в книжарницата „Бридлингтън“?
— О, да, за малко да забравя.
Тя му разправи за продавача и объркването му между първи и осми ноември.
— Изкуфял глупак — рече Страйк.
— Това беше гадничко — възпротиви се Робин.
— Ама че самомнителност. За него понеделниците явно са все еднакви, посещава приятеля си Чарлс…
— Но откъде да знаем дали е било в деня с англиканските свещеници, или с германския кратер?
— Ти каза, че Чарлс го прекъснал с историята за германския кратер, когато му разправял как в книжарницата влязъл Куин.
— Така е по неговите думи.
— Тогава по-вероятно е Куин да е отишъл там на първи, не на осми. Той си спомня тези два факта като свързани. Дъртакът се е объркал. Искало му се е да е видял Куин след изчезването му, да е от помощ при установяване на времето на смъртта му, така че подсъзнателно е търсил понеделник, който да свърже с времето на убийството, не някакъв си понеделник цяла седмица преди някой да се заинтересува от движенията на Куин.
— И все пак не е ли странно това, което твърди, че Куин му е казал? — попита Робин.
— Да — кимна Страйк, — че си купува четиво, защото заминава да си почине. Тоест вече е възнамерявал да се оттегли четири дни преди скарването с Елизабет Тасъл. Нима вече е кроял да иде в къщата на Талгарт Роуд, след като толкова години я е избягвал и мразил?
— Ще съобщиш ли на Анстис за това? — попита Робин.
Страйк се изсмя сухо.
— Не, няма да му съобщя. Нямаме реално доказателство, че Куин е бил в книжарницата на първи, а не на осми. Бездруго в момента не съм в най-прекрасни отношения с Анстис.
Настана нова дълга пауза и после Страйк изненада Робин, като каза:
— Трябва да разговарям с Майкъл Фанкорт.
— Защо? — попита тя.
— По много причини — отговори Страйк. — Заради някои неща, които Уолдгрейв каза по време на обяда. Би ли се свързала с агента му или с някой друг негов контакт?
— Да — отвърна Робин и си отбеляза в бележника. — Знаеш ли, преди малко за пореден път изгледах интервюто и все още не мога…
— Гледай го пак — поръча Страйк. — Внимавай. Мисли.
Той отново потъна в мълчание, този път загледан в тавана. Робин не искаше да нарушава мислите му и се зае да търси на компютъра кой представлява Майкъл Фанкорт.
Накрая Страйк заговори през тракането на клавишите.
— Какво си мисли Катрин Кент, че има срещу Лионора?
— Може и нищо да не е — отвърна Робин, съсредоточена върху резултатите, които беше открила.
— Че го и премълчава „от състрадание“…
Робин не каза нищо. Търсеше телефонен номер за контакт с агенцията на Фанкорт.
— Да се надяваме, че е било поредният истеричен изблик — промърмори Страйк.
Ала беше разтревожен.
38
Такова малко листче, а крие абсолютна гибел…
Госпожица Брокълхърст, евентуално кръшкащата секретарка, твърдеше, че още е на легло заради настинката си. На любовника й, клиентът на Страйк, това му се виждаше пресилено и детективът бе склонен да се съгласи с него. Седем часът на следващата сутрин завари Страйк разположен в сенчеста арка срещу апартамента на госпожица Брокълхърст в „Батърсий“. Беше с дебелото си палто, шал и ръкавици, прозяваше се широко и похапваше втория от трите яйчени мъфина, купени по път от „Макдоналдс“.
Беше разпространено предупреждение за лошо време в цяла Югоизточна Англия. Дебел сняг вече покриваше улицата, а ето че заваляха първите плахи снежинки от беззвездното небе, докато той чакаше и от време на време размърдваше пръстите на крака си, за да провери дали още ги чувства. Един по един обитателите тръгваха на работа, като се хлъзгаха и пързаляха, вървейки към станцията на метрото, или се качваха в колите си, чиито ауспуси гърмяха особено рязко в тишината. Три украсени елхи блестяха срещу Страйк през прозорци на дневни, макар декември да започваше едва на следващия ден — оранжеви, изумрудени и неоновосини лампички блещукаха натрапчиво, докато той, облегнат на стената, бе вперил поглед към прозорците на госпожица Брокълхърст и се обзалагаше сам със себе си дали тя изобщо ще излезе от къщи в това лошо време. Коляното още го измъчваше, ала снегът, така или иначе, бе забавил света до крачка, съвпадаща с неговата. Той никога не бе виждал госпожица Брокълхърст на по-ниски от десетсантиметрови токове. В тази условия щеше да е по-трудноподвижна и от него.