През последната седмица издирването на убиеца на Куин бе започнало да измества всичките му останали случаи, но беше важно да е в крак с тях, ако не искаше да изгуби бизнеса си. Любовникът на госпожица Брокълхърст беше богат човек, който можеше да захрани Страйк с още работа, ако останеше доволен от детективските му услуги. Бизнесменът имаше слабост към младолики блондинки, цяла поредица от които (както той охотно беше споделил пред Страйк още при първата им среща) бяха получили много пари и купища скъпи подаръци от него само за да го напуснат или да му изневерят. Тъй като той не проявяваше признаци да е станал по-добър познавач на човешката природа, Страйк очакваше още много доходни часове, прекарани в следене на наследничките на госпожица Брокълхърст. Помисли си, докато дъхът му правеше бели облачета в студения въздух, дали тъкмо изневерите не възбуждаха клиента му; бе познавал и други такива мъже. Най-ярък израз това пристрастие намираше у онези, които залитаха по проститутки.
В девет без десет завесите потрепнаха леко. По-пъргаво, отколкото можеше да се очаква от небрежно отпуснатата му стойка, Страйк вдигна фотоапарата си с обектив за нощно виждане, който бе крил отстрани.
Госпожица Брокълхърст за кратко се появи пред прозореца по гащички и сутиен, макар козметично увеличените й гърди да нямаха нужда от поддръжка. Зад нея в сумрака се появи шкембест, гол до кръста мъж, който обхвана в шепа едната й гърда и с това си спечели шеговито смъмряне. После и двамата се отдалечиха към спалнята.
Страйк свали фотоапарата и провери резултата от работата си. Най-инкриминиращият образ, който бе постигнал, беше мъжка ръка и длан, обхванали засмяната госпожица Брокълхърст, само че лицето на прегръщащия оставаше в сянка. Страйк подозираше, че той скоро ще излезе, за да иде на работа, затова пъхна фотоапарата в един вътрешен джоб, готов да подхване бавно и мъчително преследване, след което се зае с третия си мъфин.
И ето че в девет без пет външната врата на госпожица Брокълхърст се отвори и отвътре се появи любовникът; по нищо не напомняше шефа й освен по възрастта и вида на заможен човек. На диагонал през гърдите му беше преметната кожена чанта, достатъчно голяма да побере чиста риза и четка за зъби. Напоследък Страйк виждаше такава толкова често, че я бе кръстил „прелюбодейска чанта за пренощуване“. Двойката се наслади на френска целувка на прага, съкратена от силния студ и факта, че госпожица Брокълхърст имаше на себе си не повече от две унции тъкан. После тя се прибра вътре, а шкембелията се отправи към „Клапам Джънкшън“ и вече говореше по телефона си — без съмнение, обясняваше как ще закъснее заради снега. Страйк му даде двайсет метра преднина, след което напусна скривалището си, като се подпираше на бастуна, любезно прибран от Робин от Денмарк Плейс предишния следобед.
Беше лесно проследяване, тъй като шкембелията бе явно изцяло погълнат от телефонния си разговор. Слязоха по лекия наклон на Лавендър Хил, раздалечени на двайсет метра, а снегът се сипеше неумолимо. Шкембелията се подхлъзна на няколко пъти с ръчно изработените си обувки. Когато стигнаха до станцията на метрото, за Страйк беше лесно да го последва в същия вагон и като се преструваше, че чете съобщения, да го заснеме няколко пъти с мобилния си телефон.
Докато го правеше, пристигна съобщение от Робин.
Агентът на Майкъл Фанкорт току-що ми върна обаждането. МФ щял да се радва да се види с теб! В Германия е, но се връща на 6-и. Предлага „Граучо Клъб“ в удобен за теб час. (?) Рх
Страйк си каза, че желанието, което проявяваха челите „Bombyx Mori“, да говорят с него е твърде необичайно. Кога преди бе имал заподозрени, които с такова нетърпение да се заловят за шанса да седнат лице в лице с детектив? И какво се надяваше да спечели прочутият Майкъл Фанкорт от разговор с частния детектив, открил трупа на Оуен Куин?
Страйк слезе от влака зад шкембелията, като го следваше в тълпата по мокрите и хлъзгави плочки на станция „Уотърлу“ под тавана от кремави греди и стъкло, който му напомняше Тайбарн Хаус. Бяха отново навън на студа и шкембелията, все така в неведение, пак говореше по телефона си. Страйк го следваше по кишавите коварни тротоари, оградени от купчини почернял сняг помежду офис сгради от стъкло и бетон, сред финансисти, забързани като редица от мравки, докато най-после шкембелията сви към паркинга на един от най-големите административни комплекси и се отправи към кола, която очевидно беше неговата. Бе сметнал за по-разумно да остави беемвето си в службата, вместо да го паркира пред апартамента на госпожица Брокълхърст. Докато Страйк го наблюдаваше, прикрит зад удобен рейндж ровър, усети как телефонът в джоба му вибрира, но го игнорира, тъй като не желаеше да привлича внимание към себе си. Шкембелията имаше поименно паркомясто. След като взе някои неща от багажника, той се отправи към сградата, като даде възможност на Страйк да отиде до стената с директорските имена и да заснеме пълното име и длъжност на шкембелията за информация на клиента си.