Страйк изстена.
— Откъде са изкопали сметка за „Виза“ отпреди шест месеца? Чак досега са ровили из нещата, иззети от кабинета му ли?
— Не — отвърна Илса. — Била е на гърба на една от рисунките на дъщеря му. Явно дъщерята я е дала на негова приятелка преди месеци, а тя е отишла в полицията рано тази сутрин с твърдението, че чак сега погледнала гърба на рисунката и си дала сметка какво е описано там. Какво каза току-що?
— Нищо — въздъхна Страйк.
— Счу ми се като „Ташкент“.
— Близо си. Ще те оставя да си вършиш работата, Илса. Благодаря ти за всичко.
Страйк седя няколко минути мълчалив и разстроен.
— Щуротии — промълви тихо в притъмнелия си офис.
Сещаше се как е станало всичко. В своята параноя и истерия, убедена, че Страйк е бил нает от Лионора Куин, за да лепне убийството на друг, Пипа Миджли бе изтичала от офиса му право при Катрин Кент. Признала бе пред нея как я е издала, че е чела романа, и е настояла да използва уликата си срещу Лионора. Така че Катрин Кент бе дръпнала рисунката, направена от дъщерята на любовника й (Страйк си я представяше притисната под магнит на вратата на хладилника), и бе побързала да иде в полицейския участък.
— Щуротии — повтори малко по-силно и набра номера на Робин.
39
Тъй свикнала съм с отчаянието, че да се надявам не умея.
Както бе предсказала адвокатката й, в единайсет часа на следващия ден Лионора Куин бе обвинена в убийството на съпруга си. Предупредени по телефона, Страйк и Робин проследиха как новината се разпространява онлайн и как минута след минута историята се разрастваше като множаща се бактерия. В единайсет и половина на уебсайта на „Сън“ вече имаше пълна статия за Лионора, озаглавена „Двойничка на Роуз Уест6, обучена в месарница“.
Журналистите явно старателно бяха събрали доказателства за това, колко лош съпруг е бил Куин. Честите му отсъствия от дома бяха свързани с връзки с други жени, със сексуални теми в творбите му, обсъдени надълго и широко. Катрин Кент бе открита, причакана пред вратата й и снимана. Обрисувана бе като пищната червенокоса любовница на Куин, авторка на еротични романи.
Малко преди обед Илса отново се обади на Страйк.
— Утре тя ще се яви пред съда.
— Къде?
— В „Уд Грийн“, в единайсет часа. Предполагам, че оттам ще я отведат направо в затвора „Холоуей“.
Някога Страйк бе живял с майка си и Луси в къща само на три минути път от женския затвор, който обслужваше Северен Лондон.
— Искам да я видя.
— Може да опиташ, но не си представям, че полицаите ще искат да се доближиш до нея, Корм, и като неин адвокат трябва да ти кажа, че няма да изглежда…
— Илса, сега аз съм единственият й шанс.
— Благодаря за оказаното доверие — коментира сухо тя.
— Знаеш какво имам предвид.
Чу я да въздъхва.
— Мисля и за теб. Наистина ли ти се иска да настройваш полицията срещу себе си…?
— Как е тя? — прекъсна я Страйк.
— Не е добре — отговори Илса. — Раздялата с Орландо я убива.
Следобедът премина в обаждания от журналисти и хора, които бяха познавали Куин, като и двете групи еднакво отчаяно се домогваха до вътрешна информация. Гласът на Елизабет Тасъл бе толкова плътен и дрезгав по телефона, та Робин я помисли за мъж.
— Къде е Орландо? — поиска да узнае агентката, когато Страйк пое слушалката, като че той бе назначен за настойник на всички членове от семейство Куин. — Кой я е прибрал?
— Мисля, че е у съседка — отвърна той, заслушан в свиренето от гърдите й, разнасящо се по линията.
— Боже мой, каква бъркотия — изхриптя агентката. — Лионора… какавидата се размърда след толкова години… Не е за вярване.
Реакцията на Нина Ласелс беше зле прикрито облекчение и не изненада особено Страйк. Убийството се бе отдръпнало на подобаващото си място към мъглявия ръб на възможното. Сянката му вече не я докосваше; убиецът не беше някой от познатите й.
6
Роуз Уест (родена на 29 ноември 1953 г.) — британска серийна убийца, осъдена през 1995 г. за десет убийства и в момента излежаваща присъдата си. — Б.пр.