Выбрать главу

— Именно — потвърди Страйк.

Беше развеселен и трогнат от възторга на Ал, че му се удава шанс да направи услуга на брат си.

— Няма проблем. Ще гледам да ти намеря някой свестен. Къде се дяна Лулу? Тя е умница.

След като поръчаха, Ал се разходи към тоалетната, за да види няма ли да зърне някъде умната Лулу. Страйк седеше сам, пийваше виното „Тинянело“, поръчано от Ал, и наблюдаваше готвачите в бели сака как готвят в откритата към салона кухня. Бяха млади, сръчни и бързи. Лумваха пламъци, просветваха ножове, подскачаха тежки чугунени тигани.

Той не е глупав — помисли Страйк за брат си, като го гледаше как се промъква на зигзаг към масата, повел мургаво момиче с бяла престилка. — Просто е…

— Това е Лулу — обяви Ал и седна на мястото си. — Тя е била тук онази вечер.

— Спомняш ли си караницата? — попита я Страйк, мигом насочил вниманието си към момичето, което бе твърде заето, за да седне, но му се усмихваше приветливо.

— О, да — отвърна тя. — Беше много шумна. Всички наоколо се умълчаха.

— Спомняш ли си как изглеждаше мъжът? — попита Страйк, за да установи дали е станала свидетелка на точния скандал.

— Беше дебел и носеше шапка — отвърна тя. — Крещеше на жена с прошарена коса. Голяма врява вдигнаха. Простете, трябва да…

И се оттегли, за да вземе поръчка на друга маса.

— Ще я придърпаме на връщане — увери го Ал. — Между другото, Еди ти изпраща поздрави. Щеше му се да може и той да дойде.

— Как е Еди? — попита Страйк с престорен интерес.

Докато Ал бе показал искрено желание да се сприятелят, по-малкият му брат Еди изглеждаше безразличен. Беше на двайсет и четири години, водещ вокал в негова собствена група. Страйк никога не беше чувал нещо от музиката им.

— Много добре е — отвърна Ал.

Помежду им настана мълчание. Ордьоврите им пристигнаха и те започнаха да се хранят, без да говорят. Страйк знаеше, че Ал е взел с отличие дипломата си за бакалавърска степен. Една вечер във военна палатка в Афганистан беше видял снимка онлайн на осемнайсетгодишния Ал в кремав блейзър с монограм на джоба, дълга коса, сресана настрани, със златен медал, светещ на яркото женевско слънце. Рокъби бе прегърнал сина си през рамо, сияещ от бащинска гордост. Снимката бе получила широко разпространение, защото никога преди Рокъби не беше заснеман в костюм и с вратовръзка.

— Здравей, Ал — чу се познат глас.

И за смайване на Страйк, до масата им бе застанал Даниъл Чард, подпрян на патерици, а плешивата му глава отразяваше проблясъците от металния таван. Писателят носеше тъмночервена риза с отворена яка и сив костюм и изглеждаше стилен сред по-бохемското множество.

— О, здравей… — рече Ал и Страйк отгатна, че се мъчи да се сети кой е човекът насреща му.

— Дан Чард — подсети го издателят. — Срещнахме се, когато говорих с баща ти за автобиографията му.

— О… О, да! — възкликна Ал, изправи се и двамата се ръкуваха. — Това е брат ми Корморан.

Изненадата на Страйк от идването на Чард при Ал направо бледнееше пред шока, изписан по лицето на Чард при вида на Страйк.

— Твой… твой брат?

— Брат наполовина — поясни Страйк, който вътрешно се веселеше от очевидното объркване на Чард.

Как можеше някакъв си наемен детектив да е роднина на принца плейбой?

Чард очевидно бе изчерпал всичките си усилия, за да се приближи до сина на потенциално доходен обект, и не се сещаше как да наруши неловкото мълчание.

— Кракът ви по-добре ли е? — поинтересува се Страйк.

— О, да — измънка Чард. — Много по-добре. Е, аз… ще ви оставя да вечеряте.

Отдалечи се, като минаваше ловко помежду масите, и седна на мястото си, където Страйк вече не можеше да го наблюдава. Страйк и Ал седнаха отново и Страйк си мислеше колко малък става Лондон, когато достигнеш известна височина и оставиш зад себе си онези, които не биха могли лесно да си осигурят маса в най-добрите ресторанти и клубове.

— Не можах да си спомня кой е — призна Ал с леко смутена усмивка.

— Значи, смята да издава негова автобиография? — попита Страйк.

Никога не използваше думата „татко“ за Рокъби, но се опитваше да помни да не го нарича „Рокъби“ пред Ал.

— Да, предлагат му големи пари — отговори Ал. — Не знам дали ще се спре на този, или ще избере някой от другите издатели. Вероятно ще я напише анонимен автор.