Выбрать главу

— Всеки има право да похленчи — отвърна Страйк.

За момент Ал изглеждаше, сякаш се кани да се обиди, после неохотно се усмихна.

Внезапно до масата се озова Лулу, държаща чаша вода, и сръчно свали престилката си с една ръка, преди да седне при тях.

— Е, добре, имам пет минути — обърна се тя към Страйк без увод. — Ал каза, че те интересува онзи простак, писателят.

— Да — отвърна Страйк, пренастроил се за миг. — Кое те кара да мислиш, че е простак?

— На него му харесваше — отвърна тя и отпи от водата си.

— Харесваше му…?

— Да предизвика сцена. Крещеше и ругаеше, но всичко беше за шоуто, личеше си. Целта му беше всички да го чуят, искаше публика. Не беше добър актьор.

— Спомняш ли си какво каза? — попита я Страйк и извади бележника си.

Ал наблюдаваше развълнуван.

— Какво ли не изтърси. Нарече жената кучка, каза, че го излъгала, че сам щял да си издаде книгата и майната й на нея. Но всичко това му доставяше удоволствие. Беше престорен гняв.

— Ами Елиз… жената?

— О, беше направо бясна — весело отвърна Лулу. — Тя не се преструваше. Колкото повече той размахваше ръце и крещеше, толкова по-червена ставаше тя, тресеше се от гняв, едва се сдържаше. Спомена нещо за „въвличането на проклетата глупава жена“ и мисля, че тъкмо тогава той изфуча навън и я остави да плаща сметката. Всички я зяпаха, идеше й да потъне в земята. Ужасно ми домъчня за нея.

— Опита ли се тя да го настигне?

— Не, плати и отиде в тоалетната. Питах се дали не плаче там. После си тръгна.

— Много ми помогна — каза Страйк. — Да си спомняш други техни реплики?

— Да — отвърна спокойно Лулу. — Той изкрещя: „Всичко е заради Фанкорт и проклетия му немощен член“.

Страйк и Ал се втренчиха в нея.

— „Всичко е заради Фанкорт и проклетия му немощен член“ — повтори Страйк.

— Да — кимна Лулу. — Тъкмо на това място целият ресторант утихна.

— Е, то е ясно защо — изхихика Ал.

— Тя се опитваше да го накара да млъкне, беше ядосана и сконфузена, но той не щеше и да чуе. Радваше се на всеобщото внимание. Направо се къпеше в него. А сега трябва да вървя, съжалявам — каза Лулу, изправи се и отново върза престилката си. — До скоро, Ал.

Тя не знаеше името на Страйк, но му се усмихна и се отдалечи забързана.

Даниъл Чард си тръгваше; голата му глава се появи отново над множеството. Беше придружен от хора на неговата възраст и също така елегантни. Излязоха заедно, като си говореха и кимаха един на друг. Страйк ги гледаше как излизат, но умът му бе другаде. Дори не забеляза как вдигнаха празната му чиния.

Всичко е заради Фанкорт и проклетия му немощен член.

Странно.

Не успявам да се отърся от шантавата идея, че Оуен сам си го е причинил. Че е режисирал смъртта си…

— Добре ли си, братле? — попита Ал.

Бележка с целувка: Време за разплата и за двама ни…

— Да — отговори Страйк.

Много кръв и мистериозен символизъм… Погъделичкаш ли суетата му, можеш да го накараш да направи каквото поискаш… Два хермафродита, два окървавени чувала… Красива изгубена душа, така ми каза… Копринената буба е метафора за писателя, който трябва да мине през мъки, за да сътвори нещо добро…

Множеството несвързани един с друг факти, които се въртяха в съзнанието на Страйк, в един миг се наредиха по местата си, неоспоримо точни, неопровержимо верни. Той преобръщаше теорията си отново и отново от всички страни: беше перфектна, стройна и обоснована.

Проблемът бе, че още не виждаше как да я докаже.

41

Въобразяваш си, че мислите ми носят лудостта на любовта?

Не, те са железа, нагорещени и оформени в пещта на Плутон.

Робърт Грийн, „Орландо Фуриозо“

Страйк стана рано на следващата сутрин след нощ, прекарана в накъсан сън, уморен, неудовлетворен и нервен. Провери телефона си за съобщения, преди да вземе душ, и пак, след като се облече, после слезе долу в празния офис, раздразнен, че Робин не идваше в събота, и съвсем неоснователно приемаше отсъствието й като белег на липсата й на отдаденост. Тази сутрин би му свършила полезна работа като слушател, добре щеше да му дойде компанията й след прозрението от предишната вечер. Поколеба се дали да не й позвъни, но щеше да е далеч по-удовлетворително да й го каже лице в лице, вместо по телефона, особено ако Матю беше там и слушаше.