— Добре — каза тя. Тази част от теорията на Страйк й изглеждаше най-малко фантазьорска. Не знаеше откъде да започне и как да му каже колко недостоверно й изглеждаше всичко останало, но подтикът да търси пробиви я накара да попита: — Ала не би ли споделил с Лионора какво е замислил все пак?
— Не, разбира се. Тя не може да се преструва, ако ще и животът й да зависи от това. Той е искал тя да се притеснява, за да е убедителна, когато разправя на всички, че е изчезнал. Може би е щяла да се обърне към полицията, да вдигне шум в издателството, да сложи началото на паника.
— Но това никога не е действало преди — възрази Робин. — Той постоянно е забягвал и никой не го е било грижа. Надали е очаквал да получи кой знае каква реклама просто като избяга и се скрие в тази стара къща.
— Само че този път е оставил зад себе си книга, за която е вярвал, че ще е предмет на разгорещено обсъждане сред лондонските литературни среди. Привлякъл е максимално внимание към нея, като е устроил публичен скандал на агентката си в препълнен ресторант и е отправил закана сам да се заеме с издаването й. Отива си у дома, разиграва шумно изнасяне от къщи пред Лионора и се промъква в дома на Талгарт Роуд. По-късно вечерта пуска своя съучастник без никакви съмнения, убеден, че са заедно в заговора.
След дълга пауза Робин изрече храбро (защото не беше свикнала да оспорва изводите на Страйк, а и до този момент те винаги бяха безпогрешни):
— Но ти нямаш ни най-малкото доказателство, че е имало съучастник, а да не говорим за… Искам да кажа… това е, чисто и просто… мнение.
Той започна да изтъква моменти, които вече бе изредил, но тя вдигна ръка и го спря.
— Чух те още първия път, но… ти правиш заключения от това, което са казали разни хора. Нямаш никакво… материално доказателство.
— Имам, разбира се — възрази Страйк. — „Bombyx Mori“.
— Това не е…
— Това е едничкото и най-съществено доказателство, с което разполагаме.
— Ти си този, който все ми казва „средства и възможност“ — отбеляза Робин. — Ти си този, който твърди, че мотивът не е…
— Не съм споменал и дума за мотив — напомни й Страйк. — Всъщност дори не съм сигурен какъв е мотивът, макар и да имам някои идеи. А ако искаш още материални доказателства, можеш да дойдеш и да ми помогнеш да ги получим сега.
Тя го изгледа, изпълнена с подозрение. През всичкото време, докато беше работила за него, никога не беше искал от нея да събира материални улики.
— Искам да дойдеш и да ми помогнеш да поговорим с Орландо Куин — каза той, като се надигна от канапето. — Не искам да го правя сам, тя е… доста мъчна е. Не харесва косата ми. Тя е в „Ладброук Гроув“, у съседката, така че по-добре да тръгваме веднага.
— За дъщерята с трудности в заучаването ли говориш? — попита озадачена Робин.
— Да — отвърна Страйк. — Тя има една плюшена маймуна, виси на врата й. Тъкмо ги видях струпани на купчина в „Хамлис“ — всъщност са торби за вещи. Наричат този артикул „Нахалната маймуна“.
Робин се бе втренчила в него, сякаш уплашена за здравия му разум.
— Когато се запознах с нея, маймуната беше увесена на шията й и момичето постоянно вадеше разни неща изневиделица — рисунки, цветни моливи и картичка, която бе грабнала от кухненската маса. Дадох си сметка, че ги е измъквала от торбата. Тя задига разни неща от хората — продължи Страйк. — Постоянно е влизала в кабинета на баща си, докато е бил жив. Давал й е листове, на които да рисува.
— И се надяваш да разнася в торбата с маймуната улика срещу убиеца на баща си?
— Не, но смятам, че има голяма възможност да е взела нещо от „Bombyx Mori“ при набезите си в кабинета или пък той да й е дал листове от по-ранен вариант, върху които да рисува. Търся листове хартия с бележки по тях, отхвърлени абзаци, каквото и да е. Слушай, знам, че е доста хипотетичен шанс — каза Страйк, правилно разчел изражението й, — но не можем да влезем в кабинета на Куин, от полицията вече са претърсили там и нищо не са открили, а се обзалагам, че тетрадките и бележките, които Куин е взел със себе си, са били унищожени. Нахалната маймуна е последното място, където се сещам да търся, и — той погледна часовника си — нямаме много време, ако ще ходим до „Ладброук Гроув“ и ще се връщаме тук преди срещата ми с Фанкорт. Което ми припомня…