Отправиха се към предната алея на къщата до тази на семейство Куин, която беше на метри от внимателно наблюдаващия ги полицай. Страйк натисна звънеца и не след дълго вратата отвори ниска, тревожна жена малко над шейсетте, по пеньоар и подплатени с кожа пантофи.
— Вие ли сте Една? — попита я Страйк.
— Да — отвърна плахо тя и вдигна очи към него.
Когато Страйк представи себе си и Робин, разтревоженото изражение на Една бе заместено с трогателно облекчение.
— О, това сте вие, знам всичко за вас. Помагате на Лионора. Ще я измъкнете от там, нали?
Робин болезнено усещаше как хубавият полицай слуша всичко това само на крачки разстояние.
— Влезте, заповядайте — възкликна ентусиазирано Една и отстъпи да ги пропусне вътре.
— Госпожо… простете, не знам фамилията ви — подхвана Страйк, като избърса краката си на изтривалката (къщата й беше топла, чиста и далеч по-уютна от тази на Куин, макар разпределението да бе идентично).
— Наричайте ме Една — засия тя срещу него.
— Една, благодаря… Знаете ли, трябваше да ми поискате документ, преди да ме пуснете в дома си.
— О, но Лионора ми е разправяла за вас… — смути се Една.
Въпреки това Страйк настоя да й покаже шофьорското си свидетелство, преди да я последва по коридора към кухнята в синьо и бяло, много по-ведра от тази на Лионора.
— Тя е горе — каза Една, когато Страйк обясни, че са дошли да видят Орландо. — Днес не й е добър ден. Искате ли кафе?
Докато вадеше чаши, не спираше да говори с маниера на стресираните и самотни хора.
— Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против да го приютя, бедното агънце, но… — Тя отправи унил поглед помежду Страйк и Робин и взе, че си го каза: — Но докога? Те нямат никакви роднини. Вчера идва социална работничка да я провери. Каза, че ако не мога да се грижа за нея, трябва да иде в някакъв си дом. Отвърнах й, че не могат да сторят това с Орландо, че те с майка й никога не са се делили… Не, може да остане при мен, но…
Една погледна към тавана.
— Точно сега е много неспокойна и нервна. Иска майка й да си дойде у дома, а аз какво мога да й кажа? Няма как да споделя с нея истината, нали така? А пък те оттатък разкопаха цялата градина, взеха, че изровиха Господин Пуп…
— Мъртвият котарак — промърмори полугласно Страйк на Робин, а в това време иззад очилата на Една бликнаха сълзи и се затъркаляха по кръглите й бузи.
— Бедното агънце… — промълви отново тя.
Когато поднесе кафето на Робин и Страйк, Една се качи горе да доведе Орландо. Отне й десет минути да убеди момичето да слезе долу, но Страйк бе доволен да види, че тя стискаше в ръце Нахалната маймуна, когато се появи, днес облечена в замърсен анцуг и с намусено изражение.
— Той е кръстен на великан — обяви тя на кухнята като цяло, когато видя Страйк.
— Точно така — кимна Страйк. — Запомнила си, браво.
Орландо седна на стола, който Една издърпа за нея, като стискаше здраво орангутана.
— Аз съм Робин — усмихна й се младата жена.
— Като птичката8 — мигом отбеляза Орландо. — И Додо е птичка.
— Така й казват майка й и татко й — поясни Една.
— И двете сме птички — усмихна се Робин.
Орландо се втренчи в нея, после излезе от кухнята, без да каже дума.
Една въздъхна дълбоко.
— Разстройва се от всичко. Човек никога не знае какво…
Но в този момент Орландо се върна с пастели и скицник със спирала, за които Страйк бе сигурен, че Една й е купила, та да я зарадва. Орландо седна до кухненската маса и отправи към Робин мила и открита усмивка, която безмерно натъжи Робин.
— Ще ти нарисувам червеношийка — съобщи момичето.
— Много бих се радвала — отвърна Робин.
Орландо се зае за работа с издадено между зъбите връхче на езика. Робин не казваше нищо, само наблюдаваше напредъка на рисунката. Усетил, че Робин вече бе създала с Орландо по-добра връзка, отколкото той би успял, Страйк изяде шоколадовата бисквита, предложена от Една, и побъбри с нея за снега.
Накрая Орландо завърши рисунката си, откъсна я от скицника и я бутна към Робин.
— Много е хубава — усмихна й се Робин. — Ще ми се да можех да нарисувам додо, но въобще не умея. — Страйк знаеше, че това е лъжа. Робин рисуваше много хубаво, беше виждал драскулките й. — Но все пак трябва да ти дам нещо.
Тя зарови из чантата си, наблюдавана развълнувано от Орландо и накрая измъкна от нея кръгло огледалце със стилизирана розова птица на гърба.