— Ето, виж — каза Робин. — Това е фламинго, също птица. Можеш да го задържиш, за теб е.
Орландо пое подаръка си с разтворени устни, втренчена в него.
— Благодари на дамата — подсказа й Една.
— Благодаря — избъбри Орландо и пъхна огледалцето в торбата с маймуната.
— Това чанта ли е? — с жив интерес попита Робин.
— Маймуната ми — отвърна Орландо и стисна по-здраво орангутана. — Моят татко ми го даде. Татко ми умря.
— Съжалявам да го чуя — тихо каза Робин, като й се щеше в ума й да не бе изскочил образът на трупа на Куин, кух като торбата маймуна.
Страйк погледна крадешком часовника си. Часът на срещата с Фанкорт наближаваше. Робин отпи от кафето си и попита:
— Разни неща ли държиш в маймуната си?
— Харесва ми косата ти — заяви Орландо. — Толкова е лъскава и жълта.
— Благодаря ти — отвърна Робин. — А имаш ли други рисунки там вътре?
Орландо кимна.
— Може ли една бисквита? — помоли тя Една.
— Ще ми покажеш ли другите си рисунки? — попита Робин, докато Орландо дъвчеше.
След като поразсъждава за кратко, момичето отвори орангутана си.
Отвътре излязоха сноп смачкани рисунки, направени върху листове с различна големина и цветове. Нито Страйк, нито Робин понечиха да ги обърнат откъм опаката страна отначало, само изказаха похвали, когато Орландо ги разпростря по масата. Робин заразпитва за ярката риба и танцуващите ангели, които Орландо беше нарисувала с пастели. Възхитена от хвалбите им, Орландо бръкна по-дълбоко в торбата, за да извади работните си материали. И ето че се появи използвана сива касета от пишеща машина с тънка лента, носеща обърнатите наопаки думи, които бяха напечатани с нея. Страйк устоя на импулса да я грабне веднага, когато тя бе затрупана под метална кутия с цветни моливи и друга с ментови бонбони, но не я изпускаше от очи, докато Орландо показваше рисунка на пеперуда, под която от обратната страна прозираха небрежно надраскани редове.
Насърчавана от Робин, Орландо взе да вади още вещи: лист със стикери, пощенска картичка с изглед от Мендип Хилс, кръгъл магнит за хладилник с надпис „Внимавай! Можеш да се озовеш в романа ми!“. Накрая им показа три изображения върху хартия с по-добро качество: две илюстрации за книга и модел за корица.
— Татко ми ги даде от неговата работа — съобщи Орландо. — Данулчар ме пипаше, когато ги исках — заяви тя и посочи ярката картинка, която Страйк разпозна: „Кенгуруто Кайла, което обичаше да скача“. Орландо бе добавила на Кайла шапка и ръчна чанта с флуоресцентни маркери.
Доволна да види Орландо така разговорлива, Една направи още кафе. Притеснени от напредващото време, но предпазливи да не предизвикат избухване и прибиране на всички съкровища, Робин и Страйк бъбреха с момичето, докато вземаха в ръце и разглеждаха ред по ред листовете от масата. Когато решеше, че нещо може да представлява интерес, Робин го плъзваше леко към Страйк.
На гърба на рисунката с пеперудата имаше списък с имена:
Сам Бревил. Еди Бойн? Едуард Баскинвил? Стивън Брук?
Пощенската картичка от Мендип Хилс беше изпратена през юли и на нея бе написано кратко послание:
Времето е чудесно, хотелът е разочароващ. Надявам се книгата да върви добре! Вхх
Друго написано на ръка нямаше. Няколко от рисунките на Орландо бяха познати на Страйк от предишното му посещение. Една бе нарисувана на гърба на детско меню от ресторант, а друга — на гърба на сметка за газ за домакинството на Куин.
— Е, ние да тръгваме — каза Страйк, като допи кафето си и демонстрира доста прилично показно съжаление.
Наглед разсеяно продължаваше да държи проекта за корица на романа „Върху опасните скали“ на Доркъс Пенгълий. Раздърпана жена лежеше възнак върху каменист пясъчен бряг сред високи канари, а над нея падаше сянката на мъж. Орландо беше нарисувала черна риба в сините морски води. Под листа Страйк къташе използваната машинописна касета.
— Не искам да си отиваш — обърна се Орландо към Робин, внезапно напрегната и готова да ревне.
— Прекарахме си чудесно, нали? — каза й Робин. — Сигурна съм, че пак ще се видим. Имаш от мен огледалцето с фламингото, а аз от теб — картинката с червеношийката…
Ала Орландо вече виеше и тропаше с крака. Тя не искаше ново сбогуване. Под прикритието на ескалиращата олелия Страйк сръчно уви машинописната касета в илюстрацията на „Върху опасните скали“ и я пъхна в джоба си, чиста от негови отпечатъци.