— „Майната й на автентичността — казах му. — Какво искаш, да си отрежа ръката ли?“
— Сигурно е било трудно време за вас — посочи Страйк.
— Да — отвърна свадливо Фанкорт. — Да, можем да го наречем „трудно“.
— Изгубили сте приятел и съпруга в разстояние на кратък период.
— Да, през няколко месеца.
— Пишехте ли през това време?
— Да — отвърна Фанкорт с гневен високомерен смях. — През всичкото време пишех. Това ми е професията. Някой би ли ви попитал служили ли сте в армията, докато сте имали лични проблеми?
— Съмнявам се — незлобливо отговори Страйк. — Какво пишехте?
— Тази творба никога не беше публикувана. Изоставих романа, който пишех, за да довърша този на Джо.
Келнерът остави втора чаша вино пред Фанкорт и се оттегли.
— Имаше ли много работа по довършване книгата на Норт?
— Почти никаква — отвърна Фанкорт. — Той беше невероятно добър писател. Пооправих някои необработени пасажи, изпипах края. Той беше оставил бележки как иска романът да завърши. После го занесох на Джери Уолдгрейв, който работеше в издателство „Роупър“.
Страйк си припомни казаното от Чард за прекомерната близост на Фанкорт с жената на Уолдгрейв и продължи с известна предпазливост:
— Бяхте ли работили с Уолдгрейв преди това?
— Не бяхме работили заедно по мои неща, но го познавах по репутация като талантлив редактор и знаех, че харесва Джо. Сътрудничихме си за „Към предела“.
— Той свърши добра работа по романа, нали?
Моментният яд на Фанкорт беше изчезнал. Той дори, изглежда, се забавляваше от въпросите на Страйк.
— Да, много добра.
— Но сега, когато сте се върнали в „Роупър — Чард“, не сте искали да работите с него.
— Нямах особено желание — все още усмихнат отговори Фанкорт. — Той много пие напоследък.
— Защо според вас Куин е вкарал Уолдгрейв в „Bombyx Mori“?
— Откъде бих могъл да знам?
— Уолдгрейв очевидно е бил добър с Куин. Трудно е да се разбере защо Куин е почувствал потребност да го атакува.
— Мислите ли? — попита Фанкорт, приковал поглед върху Страйк.
— Всички, с които разговарях, виждат образа на Резача от различен ъгъл.
— Нима?
— Повечето хора са възмутени, че Куин изобщо е нападнал Уолдгрейв. Не виждат с какво го е заслужил Уолдгрейв. Според Даниъл Чард образът на Резача е доказателство, че Куин е работил със съавтор.
— И кой си мисли той, че би сътрудничил на Куин за „Bombyx Mori“? — със сух смях попита Фанкорт.
— Има разни идеи — каза Страйк. — Междувременно Уолдгрейв смята, че Резача е всъщност атака срещу вас.
— Но аз съм Тщеславен — възрази с усмивка Фанкорт. — Това всички го знаят.
— Защо Уолдгрейв ще си мисли, че Резача е свързан с вас?
— Ще трябва да попитате Джери Уолдгрейв — все още с усмивка отговори Фанкорт. — Но имам странното чувство, че вие имате своето обяснение, господин Страйк. И ще ви кажа следното: Куин беше в голяма, голяма грешка и би трябвало сам да го е знаел.
Промяна в посоката.
— И тъй, през всички тези години не сте успели да продадете къщата на Талгарт Роуд, така ли?
— Трудно бе да се открие купувач, който да отговаря на условията в завещанието на Джо. Беше донкихотовски жест от негова страна. Той беше романтик, идеалист. Всичките си чувства, свързани с това наследство, с бремето на неговото дарение съм изразил в „Кухата къща“ — отбеляза Фанкорт като лектор, препоръчващ допълнителна литература. — Оуен също си каза своето в „Братята Балзак“ — с бегла усмивка додаде Фанкорт.
— „Братята Балзак“ е за къщата на Талгарт Роуд, така ли? — попита Страйк, който не се бе добрал до това впечатление в петдесетте страници, които бе изчел.
— Действието се развива там. Но всъщност е за взаимоотношенията между нас тримата — поясни Фанкорт. — Джо е мъртъв в ъгъла, а аз и Оуен се опитваме да вървим по стъпките му, да осмислим неговата смърт. Всичко се случва в студиото, където, както съдя от това, което четох, сте открили трупа на Куин.
Страйк не каза нищо, а продължи да си води бележки.
— Критикът Харви Бърд нарече „Братята Балзак“ „стряскаща и свиваща сфинктера ужасия“.
— Помня само много опипване на топки — промърмори Страйк и неочаквано Фанкорт прихна в непресторено момичешко кискане.