Колкото и да не бе харесвал прякора Мистичния Боб, лепнат му от Анстис, Страйк в момента имаше усещане за наближаваща опасност, също тъй силно, както когато бе разбрал със сигурност, че автомобилът „Вайкинг“ ще се взриви на афганистанския път. Наричаха го интуиция, но Страйк знаеше, че е разчитане на скрити знаци, подсъзнателно свързване на точките. От купищата несвързани факти се оформяше ясен образ на убиеца — жесток и плашещ; беше случай на обсебеност, на бушуваща омраза, на пресметлив и остър ум, но и тежко увреден също така.
Колкото по-дълго оставаше наоколо и не желаеше да се откаже, колкото по-близо кръжеше и въпросите му попадаха по-точно в целта, толкова по-голям ставаше шансът убиецът да се пробуди за опасността, която го заплашваше от страна на детектива. Страйк хранеше пълна увереност в собствената си способност да предусети и отбие атака, ала не би могъл да предугади решенията, които би родило едно болно съзнание, показало вече пристрастие към византийска жестокост.
Свободните дни на Полуърт дойдоха и отминаха без реални резултати.
— Не се отказвай тъкмо сега, Диди — каза той на Страйк по телефона. Характерно за него, безплодието на начинанието по-скоро стимулираше Полуърт, отколкото да го обезсърчава. — Ще се направя на болен и няма да ида на работа в понеделник. Искам още един опит.
— Не мога да искам това от теб — отвърна притеснен Страйк. — Толкова път е…
— Аз сам ти го предлагам, неблагодарен еднокрак негоднико.
— Пени ще те убие. Ами коледното пазаруване?
— Ами шансът да надиграя лондонската полиция? — парира го Полуърт, който по принцип не харесваше столицата и обитателите й.
— Ти си истински приятел, Чъм — промълви Страйк.
Когато затвори, видя, че Робин се усмихва.
— Какво смешно има?
— „Чъм“ — отвърна тя. — Звучи като възпитаник на частно училище, съвсем не като „страйк“.
— Не е каквото си мислиш — каза й Страйк.
Беше стигнал до половината на разказа за Дейв Полуърт и акулата, когато мобилният му телефон зазвъня отново: непознат номер. Той вдигна.
— С Камерън… ъ-ъ… Страйк ли говоря?
— Да, аз съм.
— Обажда се Джуд Греъм, съседката на Кат Кент. Тя се върна — щастливо изрече женски глас.
— Това е добра новина — отвърна Страйк и направи жест към Робин с вдигнат палец.
— Да, върна се тази сутрин. Доведе си и компания. Питах я къде е била, но не пожела да ми каже — допълни съседката.
Страйк си припомни, че Джуд Греъм го мислеше за журналист.
— Компанията мъжка ли е, или женска?
— Женска — със съжаление отвърна тя. — Онова високо кльощаво момиче, дето винаги се мотае с Кат.
— Много ми помогнахте, госпожо Греъм — каза Страйк. — По-късно ще пъхна нещичко под вратата ви за вашия труд.
— Чудесно — зарадва се съседката. — Благодаря.
После затвори.
— Кат Кент вече си е у дома — каза Страйк на Робин. — Очевидно Пипа Миджли е отседнала при нея.
— О — промълви Робин и се помъчи да не се усмихне. — Сигурно сега съжаляваш, че беше лош с нея.
Страйк кимна.
— Те вече няма да искат да говорят с мен.
— Така е, едва ли ще искат — съгласи се Робин.
— Напълно ги устройва Лионора да е зад решетките.
— Ако им разправиш теорията си, може и да сътрудничат — предположи Робин.
Страйк почеса брадичката си и погледна към Робин, без да я вижда.
— Не мога — отсече накрая той. — Разчуе ли се, че душа в тази посока, късмет ще имам, ако не получа нож в гърба някоя вечер.
— Ти сериозно ли?
— Робин — леко подразнен възкликна той. — Куин беше вързан и изкормен.
Той приседна на страничната облегалка на канапето, която скърцаше по-малко от възглавниците, но пък простена под тежестта му, и подхвърли:
— Пипа Миджли те хареса.
— Ще го направя — мигом заяви тя.
— Не сама — каза той, — но може би ще успееш да ме вкараш там? Какво ще кажеш за тази вечер?
— Разбира се! — възкликна тя въодушевена.
Не бяха ли установили с Матю нови правила? За пръв път щеше да го постави на изпитание, но отиде до телефона с увереност. Реакцията му, когато му съобщи, че не знае кога ще се прибере тази вечер, не би могла да се окачестви като ентусиазъм, но той прие новината без мърморене.
Така че в седем вечерта, след като надълго и широко бяха обсъдили тактиката, която щяха да приложат, Страйк и Робин поеха поотделно в мразовитата нощ към „Стафорд Крипс Хаус“ през десет минути разстояние, като Робин тръгна първа.