— Знаете, че Лионора Куин беше арестувана за убийство, нали? — попита Робин.
— Знам, естествено. Лично аз — посочи Катрин към пищните си гърди — предоставих сметката от „Виза“ за въжетата, бурката и защитния комбинезон.
— Да, знам това — потвърди Робин.
— Въжета и бурка! — възкликна тя. — Ето какво получи той. През всичките години я мислеше за безлична и скучна женица, а виж какво му спретна!
— Да — измънка Робин, — знам, че така изглежда.
— Какво значи „така изглежда“?
— Катрин, дойдох да ви предупредя. Те вече не мислят, че тя го е извършила.
(„Без конкретни факти. Не споменавай изрично полицията, ако можеш да го избегнеш, не поднасяй история, която може да се провери, подхвърляй смътни фрази.“)
— Какви ги говорите? — остро изрече Катрин. — От полицията не…
— А вие сте имали достъп до неговата кредитна карта, повече възможности да я копирате…
Катрин взе да мести слисано поглед от Робин към Пипа, която стискаше коледната мишка с побеляло лице.
— Но Страйк не мисли, че сте го извършили вие — добави Робин.
— Кой? — попита Катрин.
Изглежда, бе изпаднала в твърде голямо объркване и паника, за да разсъждава разумно.
— Шефът й — със сценичен шепот обясни Пипа.
— Той ли?! — възкликна Катрин и отново впери очи в Робин. — Той работи за Лионора!
— Той не мисли, че сте го сторили — повтори Робин, — въпреки че сте разполагали с извлечението от кредитната карта. Вярно, изглежда странно, но той е убеден, че ви е попаднало случайно…
— Тя ми го даде! — викна Катрин Кент и взе да жестикулира буйно с ръце. — Дъщеря му ми го даде, дори не ми хрумна да погледна отзад седмици наред. Просто се показах добра, като взех тъпата й рисунка, и се държах, сякаш е много хубава… Проявих човещина!
— Разбирам това — увери я Робин. — Ние ви вярваме, Катрин, честна дума. Страйк иска да открие истинския убиец, той не е като полицията. („Намеквай, не твърди.“) Няма интерес просто да обвини следващата жена, на която Куин е… така де, сещате се.
Думите „позволявал да го връзва“ увиснаха във въздуха неизречени.
Пипа беше по-лесна за разгадаване от Катрин. Доверчива и плашлива, тя погледна Катрин, която изглеждаше бясна.
— Може би не ща и да знам кой го е убил! — процеди тя през стиснати зъби.
— Но със сигурност не искате да бъдете арест…
— Имам само вашата дума, че се интересуват от мен! По новините не казаха нищо!
— Е, то се знае, че няма да кажат — меко заобяснява Робин. — Полицаите не дават пресконференции, за да обясняват, че са хванали погрешния човек…
— У кого беше кредитната карта? У нея.
— Обикновено Куин я е държал у себе си — каза Робин. — А и жена му не е единствената, която е имала достъп до нея.
— Защо си въобразявате, че повече от мен знаете какво си мислят в полицията?
— Страйк има връзки в Централното управление — спокойно отвърна Робин. — Бил е в Афганистан заедно с главния разследващ полицай Ричард Анстис.
Името на човека, който я бе разпитвал, очевидно впечатли Катрин. Тя отново погледна Пипа.
— Защо ми казвате това?
— Защото не искаме още една невинна жена да бъде арестувана — заяви Робин. — Защото смятаме, че полицията си губи времето, като души около погрешните хора, и защото („вкарай малко личен интерес, щом захапе стръвта, това прави нещата по-достоверни“) очевидно — с престорена неловкост измънка Робин — за Корморан ще е полезно, ако тъкмо той пипне истинския убиец. Отново — додаде.
— Да — закима яростно Катрин. — Затова е всичко. Търси си реклама.
Жена, която бе живяла две години с Куин, нямаше как да повярва, че рекламата не е желана от всички.
— Вижте, само искахме да ви предупредим в каква посока мислят те — каза Робин — и да ви помолим за помощ. Но след като не желаете…
И Робин се надигна от мястото си.
(„Щом веднъж й изложиш нещата, не я навивай повече. Ще видиш, че тя ще започне да те преследва.“)
— Казах пред полицията всичко каквото знам — промърмори Катрин, притеснена, че Робин, която беше по-висока от нея, вече стоеше права. — Нямам какво повече да съобщя.
— Обаче ние не сме сигурни, че те задават правилните въпроси — поясни Робин и отново седна на дивана. — Вие сте писателка — прехвърли се тя на пистата, която Страйк бе подготвил за нея, с очи към лаптопа в ъгъла. — Забелязвате нещата. Разбирали сте него и работата му по-добре от всеки друг.