Неочакваното превключване към ласкателство накара Катрин да преглътне гневните думи, които напираха на устата й.
— Хубаво де — промърмори домакинята. Агресивността й изглеждаше вече малко изкуствена. — Какво ви интересува?
— Ще позволите ли Страйк да дойде и да чуе каквото имате да кажете? Няма да го направи, ако не желаете — увери я Робин (предложение, за каквото шефът й не бе дал разрешение). — Той уважава правото ви на отказ. (Страйк въобще не бе правил подобна декларация.) Ала много би искал да го чуе от вашата уста.
— Не знам дали имам нещо полезно за казване — рече Катрин и отново скръсти ръце пред гърдите си, ала не можеше да прикрие погъделичканата си суета.
— Съзнавам, че искаме много — продължи Робин, — но ако ни помогнете да хванем истинския убиец, Катрин, ще попаднете във вестниците по правилните причини.
Обещанието очевидно срещна топъл прием в дневната — Катрин, интервюирана от настойчиви и вече изпълнени с почит репортери, разпитващи за работата й, може би подканващи: „Разправете ни за «Саможертвата на Мелина»…“.
Катрин хвърли поглед към Пипа, която промърмори:
— Този мръсник ме похити!
— Опитала си се да го нападнеш, Пипа — припомни й Катрин. Обърна се малко разтревожена към Робин. — Никога не съм я карала да прави това. След като видяхме какво е написал в книгата, и двете бяхме… мислехме, че той… вашият шеф… е нает да ни лепне вината.
— Разбирам — излъга Робин, за която подобни разсъждения бяха изсмукани от пръстите и параноични, но може би така се отразяваше на човек общуването с Оуен Куин. — Напълно понятно е — лицемерно продължи тя. — Може ли да се обадя на Корморан… имах предвид на Страйк? Да го повикам да се присъедини към нас?
Вече бе измъкнала телефона си от джоба и погледна надолу към екрана. Страйк й бе пратил съобщение:
На балкона съм. Замръзвам.
Тя му отвърна.
Изчакай 5.
Всъщност й бяха достатъчни три минути. Омекнала от искреността и разбирането на Робин и подтиквана от насърчението на подплашената Пипа да пусне Страйк вътре, за да научи най-лошото, ако трябва, когато Страйк накрая почука, Катрин се понесе към вратата едва ли не с пъргавина.
С влизането му стаята сякаш се смали. До Катрин Страйк изглеждаше огромен и ненужно мъжествен. Тя разчисти креслото от коледната украса и когато той седна, то буквално се скри под него. Пипа се оттегли към далечния край на канапето и се настани на подръчника му, като мяташе към Страйк погледи, в които се четеше смесица от предизвикателство и ужас.
— Ще пиете ли нещо? — обърна се Катрин към Страйк с неговото тежко палто и крака четирийсет и шести номер, стъпили върху протрития й килим.
— Бих приел с удоволствие един чай — отвърна той.
Тя пое към мъничката кухня. Останала сама със Страйк и Робин, Пипа изпадна в паника и бързо я последва.
— Адски добре си се справила — промърмори Страйк на Робин, — след като предлагат чай.
— Тя е много горда, че е писателка — прошушна Робин на Страйк, — което означава, че го разбира по-добре от останалите хора…
Ала Пипа се върна с кутия евтини бисквити, така че Страйк и Робин мигом замълчаха. Пипа седна отново на мястото си в края на канапето и продължаваше да хвърля изкосо уплашени погледи към Страйк, в които, също както когато се бе сгушила в офиса им, личеше театралност и известна наслада.
— Много мило от твоя страна, Катрин — каза Страйк, когато Катрин донесе на масичката поднос с чай.
— Ела да седнеш тук, Кат — повика я Пипа и тя се настани неохотно на канапето между нея и Робин.
Първият приоритет на Страйк бе да запази крехкото доверие, което Робин бе успяла да внуши. Директна атака нямаше място тук. Ето защо той се впусна в реч, ехо на произнесената от Робин, в която намекваше, че властите са разколебани по повод ареста на Лионора и че разглеждат нови доказателства, като се въздържаше да споменава директно полицията, но подхвърляше, че в момента вниманието е насочено към Катрин Кент. Докато говореше, в далечината прозвуча сирена. Страйк увери домакинята, че за него лично тя е чиста от подозрения, ала че е източник на сведения, който полицията не е разбрала и използвала както трябва.
— Да, може и да сте прав за това — потвърди тя. Не можеше да се каже, че е разцъфнала под успокояващите му слова, но поне се беше отключила. Взе чашата си от масичката и процеди презрително: — Единственото, което ги интересуваше, беше сексуалният ни живот.