Страйк добре си спомняше, че според Анстис Катрин доброволно се разпростряла с информация по темата, без да й бъде прилаган никакъв натиск.
— Аз не се интересувам от вашия сексуален живот — заяви Страйк. — Повече от ясно е, че той… казано направо… не е получавал онова, от което се е нуждаел, у дома.
— Не беше спал с нея от години — отсече Катрин. Припомнила си снимките в спалнята на Лионора с вързания Куин, Робин сведе поглед към чая си. — Те нямаха нищо общо. Той не можеше да говори с нея за работата си, тя не проявяваше никакъв интерес. Той ни го е казвал… нали така? — обърна се тя към Пипа, приседнала на страничната облегалка до нея. — Дори не умееше да прочете книгите му както трябва. На него му бе нужен човек, с когото да комуникира на това ниво. А с мен можеше да разговаря истински за литература.
— И с мен — обади се Пипа и неочаквано се разприказва: — Интересуваше се от политиката на идентичността и си приказвахме с часове какво ми е причинило това, че съм се родила в погрешното…
— Да, все ми казваше какво облекчение е за него да разговаря с някой, който разбира работата му — заговори високо Катрин и удави думите на Пипа.
— Така си и мислех — кимна Страйк. — А в полицията въобще не са си направили труда да те разпитат за това, нали?
— Питаха как сме се срещнали и аз им казах. Беше в курса по творческо писане — отвърна Катрин. — Стана постепенно, той се заинтересува от моето писане…
— … от нашето писане… — промълви тихичко Пипа.
Катрин заразправя подробно и Страйк кимаше с вид на силно заинтересуван от постепенното развитие в отношенията учител — ученик към нещо много по-интимно, при което Пипа постоянно ги бе съпътствала, както изглеждаше, и ги бе оставяла единствено пред вратата на спалнята.
— Аз пиша фентъзи романи с неочакван край — съобщи Катрин и на Страйк му се стори учудващо и забавно, че тя бе започнала да говори също като Фанкорт с репетирани, отмерени фрази. В ума му мимолетно пробяга въпрос колко ли хора, седящи сами с часове, докато пишеха историите си, се упражняваха да говорят за работата си през време на почивките и си припомни казаното от Уолдгрейв за Куин как имитирал интервюта пред химикалка. — Всъщност е фентъзи, примесено с еротика, но много литературно. И тъкмо там е проблемът на традиционното книгоиздаване, че не искат да рискуват с нещо, което не е виждано преди. Непременно трябва да се вмести в техните категории по продажби и ако съчетаваш няколко жанра, ако създаваш нещо съвършено ново, те се боят да поемат риска… Ето например Лиз Тасъл — Катрин изговори името, сякаш бе заболяване — казала на Оуен, че работата ми била твърде периферна. Но точно това е чудесното в независимото книгоиздаване — свободата…
— Да — намеси се Пипа, явно с отчаяно желание и тя да даде своя принос, — това е истината, за жанровата литература тъкмо независимото книгоиздаване може да е…
— Само дето аз не творя жанрова литература — леко намръщена я поправи Катрин, — тъкмо в това е въпросът…
— Но за моите мемоари Оуен беше на мнение, че е най-добре да следвам традиционния път — отбеляза Пипа. — Той проявяваше голям интерес към половата идентичност и много се впечатли от онова, което съм преживяла. Запознах го и с други транссексуални и той обеща да говори с редактора си за мен, защото вярваше, че при правилната намеса една история, каквато никога не е била разказвана…
— Оуен много харесваше „Саможертвата на Мелина“ — високо заговори Катрин. — Нямаше търпение да ме изчака да напиша нова порция. Всеки път, щом завършех глава, буквално я изтръгваше от ръцете ми, за да я прочете, и ми казваше…
Тя рязко спря по средата на излиянието си. Очевидното раздразнение на Пипа, че е била прекъсната, абсурдно бързо изчезна от лицето й. Робин отгатваше, че и двете внезапно си бяха спомнили как докато Куин ги е отрупвал с похвали и насърчения, през цялото време е извайвал образите на Харпия и Епицена на старата електрическа пишеща машина, насаме, скрит от настойчивите им погледи.
— Значи е говорил с теб за работата си? — попита Страйк.
— Мъничко — с унил глас отвърна тя.
— Знаеш ли колко време работи над „Bombyx Mori“?
— Повечето от времето, през което го познавах — каза Катрин.