Робин само можеше да си представя какво й е било да чете описанието на любовника й за нея край смъртното легло на сестра си.
— Обадих се на Пипа… нали така? — погледна я Катрин и Пипа кимна. — Казах й какво е направил той. Продължавах да му звъня, но той все така не вдигаше. А след като Анджела почина, казах си: да става каквото ще, ще дойда да те намеря. — От брендито страните на Катрин бяха порозовели. — Отидох у тях, но ми отвори жена му. Повярвах й, че казва истината, него го нямаше там. Затова съобщих на нея, че Анджела е починала. Той се познаваше със сестра ми — поясни тя и лицето й се сгърчи отново. Пипа остави чашата си и обгърна тресящите се рамене на Катрин. — Мислех, че ще осъзнае какво ми е причинил, когато губех… когато бях изгубила…
Повече от минута в стаята не се чу друг звук освен риданията на Катрин и далечните викове на момчетата пред блока.
— Съжалявам — изрече Страйк.
— Сигурно е било ужасно за теб — каза Робин.
Помежду четиримата им вече се долавяше крехко другарство. Поне по един въпрос можеха да са съгласни: че Оуен Куин беше постъпил много зле.
— Всъщност съм тук заради способността ти да анализираш текстове — обърна се Страйк към Катрин, след като беше избърсала очите си, вече подути и прилични на цепки.
— В какъв смисъл? — попита тя и Робин долови спотаена гордост в краткия въпрос.
— Не разбирам някои от нещата, които Куин е написал в „Bombyx Mori“.
— Не е трудно — отвърна тя и отново несъзнателно имитира Фанкорт. — Няма да спечели награда за загадъчност.
— Знам ли — рече Страйк. — Има един много интригуващ образ.
— Тщеславен ли? — попита тя.
Естествено беше да си направи този извод, помисли си Страйк. Фанкорт беше прочут.
— Имах предвид Резача.
— Не ми се говори за това — отсече тя с острота, която смая Робин. Катрин погледна Пипа и Робин разпозна признаците на споделена помежду им тайна. — А се правеше на далеч по-добър — отрони горчиво Катрин. — Преструваше се, че някои неща са святи за него. И ето че…
— Като че никой не желае да ми интерпретира Резача — отбеляза Страйк.
— Това е, защото повечето от нас имат чувство за приличие — отвърна Катрин.
Страйк улови погледа на Робин. Подканяше я тя да се намеси.
— Джери Уолдгрейв вече е казал на Корморан, че той е Резача — предпазливо изрече помощничката му.
— Аз харесвам Джери Уолдгрейв — предизвикателно заяви Катрин.
— Значи се познавате? — попита Робин.
— Оуен ме заведе на тяхна забава по̀ миналата Коледа — отвърна тя. — Уолдгрейв беше там. Мил човек. Беше обърнал няколко питиета — допълни.
— Още тогава е пиел, значи — намеси се Страйк.
Беше грешка; насърчил бе Робин тя да поеме въпросите, защото предполагаше, че е по-малко плашеща. Прекъсването му накара Катрин отново да се затвори.
— Имаше ли някой друг интересен на забавата? — попита Робин и отпи от брендито си.
— Майкъл Фанкорт беше там — отвърна мигновено Катрин. — Хората твърдят, че бил арогантен, но на мен ми се видя очарователен.
— О… говори ли с него?
— Оуен искаше да се държа настрани — отвърна тя, — но отидох до тоалетната и на връщане просто се обърнах към него и му казах колко високо ценя „Кухата къща“. На Оуен това никак не би му харесало — със задоволство заяви тя. — Вечно мърмореше, че Фанкорт е надценяван, но аз смятам, че е великолепен. Тъй или иначе, поговорихме малко, а после някой го придърпа. Но истината е — повтори тя предизвикателно, сякаш сянката на Оуен Куин беше в стаята и можеше да чуе похвалите й за неговия съперник, — че той се държа прекрасно с мен. Пожела ми успех в писането — добави и пийна бренди.
— Каза ли му, че си приятелката на Оуен? — попита Робин.
— Да — отвърна Катрин с леко крива усмивка. — Той се засмя и каза: „Поднасям ви съболезнования“. Но това не промени отношението му. Личеше си, че Оуен му е напълно безразличен вече. Не, за мен той е приятен човек и отличен писател. Хората са завистливи, когато някой е успял, не е ли така?
Тя си сипа още бренди. Понасяше го изключително добре. Освен зачервеното й лице нямаше никакви признаци за опияняване.