— Харесала си и Джери Уолдгрейв — едва ли не разсеяно подхвърли Робин.
— О, той е прекрасен — увери я Катрин, готова да хвали всички, атакувани от Куин. — Чудесен човек. Беше много, много пиян обаче. Беше в една странична стая и хората гледаха да го избягват. Оная кучка Тасъл каза да не го закачаме, дрънкал несвързано.
— Защо я наричаш кучка?
— Дърта противна снобка — отсече Катрин. — Как само говореше с мен, а и с всички. Но аз знам защо: беше притеснена заради присъствието на Майкъл Фанкорт. Оуен беше отишъл да види дали Джери е добре, не би го оставил да захърка на някой стол, каквото и да дрънкаше дъртата злобарка, и аз й казах: „Говорих с Фанкорт, очарователен човек“. Никак не й се понрави това — доволно съобщи Катрин. — Не й хареса, че с мен е бил очарователен, след като нея я мрази. От Оуен знам, че някога била влюбена във Фанкорт, но той не искал и да я знае.
Тя се наслади отново на клюката, колкото и стара да беше. За една вечер поне се бе чувствала като вътрешен човек.
— Тръгна си скоро, след като й подхвърлих това. Ужасна жена.
— Майкъл Фанкорт ми каза — подхвана Страйк, а Катрин и Пипа мигом заковаха погледи в него, нетърпеливи да чуят какво е изрекъл прочутият писател, — че Оуен Куин и Елизабет Тасъл са имали връзка навремето.
След миг на стъписано мълчание Катрин Кент избухна в смях. Беше несъмнено искрен: грубоват, шумен, почти весел.
— Оуен и Елизабет Тасъл?
— Така каза той.
Пипа засия при неочакваната веселост на Катрин Кент. А тя продължаваше да се залива от смях. Пипа подхвана истерията от нея и също се разкикоти.
— Никога — задъхано промълви Катрин, — ако ще и в милион години…
— Това трябва да е било много отдавна — напомни Страйк, ала тя тръсна червената си коса и отново се разрази в непресторен смях.
— Оуен и Лиз… невъзможно. Никога… Вие не разбирате — заяви тя и изтри очите си, този път насълзени от смях. — Той я смяташе за ужасна. Би ми казал… Оуен тръбеше за всички, с които е спал, не беше джентълмен в това отношение, нали, Пипа? Щях да знам, ако някога са имали нещо. Не си обяснявам откъде е дошла тази заблуда у Майкъл Фанкорт. Невъзможно — повтори Катрин Кент, напълно убедена.
Смехът я бе поотпуснал.
— Значи не знаеш истинското значение на Резача? — попита Робин и остави празната си чаша от бренди върху чамовата масичка с финалността на гост, който се кани да си тръгва.
— Не съм казала, че не знам — отвърна Катрин, все още задъхана от продължителния си смях. — Знам, разбира се. Беше ужасно да причини това на Джери. Проклет лицемер… Оуен ми беше казал да не споменавам пред никого, а взел, че го вкарал в „Bombyx Mori“.
Робин нямаше нужда погледът на Страйк да я предупреждава да запази мълчание и да остави породеното от брендито добро настроение на Катрин, удоволствието от тяхното внимание към нея и отразената слава от това, че са й известни деликатни тайни за литературни фигури, да свършат своето.
— Добре — започна тя. — Добре, ето каква е работата… Оуен ми го каза, като си тръгвахме. Джери беше много пиян онази вечер, а бракът му беше наникъде от години… С Фенела си устроили ужасен скандал вечерта преди забавата и тя му сервирала, че дъщеря им може да не е негова. Че може да е…
Страйк знаеше какво предстои.
— … на Фанкорт — обяви Катрин след драматична пауза. — Джуджето с голямата глава е бебето, което тя мислела да абортира, защото не знаела от кого е. Затова Резача е с рога… Оуен ми заръча да си държа устата затворена. „Не е смешно — каза ми, — Джери обича дъщеря си, тя е едничкото хубаво нещо в живота му.“ Но говореше за това по целия път до дома. Колко щяло да му стане гадно на Фанкорт, ако узнаел, че има дъщеря, защото той мразел деца… Куп врели-некипели как трябвало да брани Джери! На всичко бе готов, за да отмъщава на Майкъл Фанкорт. На всичко!
46
Леандър се бореше; бушуващите вълни около него го завлякоха на дъното. А там земята бе осеяна с перли…
Благодарен за ефекта от евтиното бренди и специфичното съчетание от ясен разум и сърдечност на Робин, Страйк се раздели с нея след много благодарности час по-късно. Робин пое към дома си при Матю въодушевена и развълнувана, вече много по-склонна от преди да повярва в теорията на Страйк за убиеца на Оуен Куин. Отчасти се дължеше на това, че нищо казано от Катрин Кент не й противоречеше, но главно защото бе изпитала прилив на голяма симпатия към шефа си при съвместния им разпит.