— Да — кимна Нина, — имаш право.
Тя му обърна гръб и отиде до масата, където зае последното свободно място помежду двама служители, които той не познаваше.
Страйк беше право в полезрението на Джери Уолдгрейв. Уолдгрейв го забеляза и Страйк видя как очите на редактора се разшириха зад очилата му с рогови рамки. Привлечен от вперения поглед на Уолдгрейв, Чард се извърна и беше очевидно, че разпозна Страйк.
— Как върви? — възбудено попита Ал, застанал до него.
— Къде се дяна онзи Гил… Еди-кой си?
— Изгълта си питието и си тръгна. Въобще не му е ясно какво кроим — отвърна Ал.
Ал също не знаеше с каква цел са тук. Страйк му бе казал само, че му е нужно да влезе в „Челси Артс Клъб“ тази вечер и че му е нужен превоз. Яркочервеното алфа ромео спайдър на Ал беше паркирано малко по-надолу на улицата. За коляното на Страйк слизането и качването в такава ниска кола беше смърт.
Вече половината от хората на масата на „Роупър — Чард“ остро усещаха присъствието му, каквото и бе неговото намерение. Страйк беше застанал така, че ги виждаше ясно отразени в тъмните френски прозорци. Две Елизабет Тасъл го стрелкаха злобно над менюто, два образа на Нина упорито го игнорираха, двама Чард с лъскави темета повикаха всеки по един келнер и зашепнаха в ухото му.
— Това не е ли плешивецът, когото видяхме в „Ривър Кафе“? — попита Ал.
— Да — потвърди Страйк и се подсмихна, когато едрият келнер се отдели от отражението си и тръгна към тях. — Мисля, че ей сега ще ни попитат дали имаме право да сме тук.
— Много съжалявам, господине — взе да мърмори келнерът, когато стигна до Страйк, — но мога ли да се поинтересувам…
— Ал Рокъби. С брат ми сме тук като гости на Дънкан Гилфедър — любезно обясни Ал, преди Страйк да е успял да отговори.
Тонът на Ал показваше изненада, че изобщо някой си е позволил да се усъмни в тях. Той бе очарователен и привилегирован млад човек, добре приеман навсякъде и с блестящи акредитиви, а безусловното включване от негова страна на Страйк в семейството прехвърляше и на него същите безспорни права. От тясното лице на Ал светеха очите на Джони Рокъби. Келнерът избъбри извинение и се оттегли.
— Просто се опитваш да ги изнервиш ли? — попита Ал, загледан към масата на издателите.
— Не би навредило — с усмивка отвърна Страйк и отпи от уискито си, докато наблюдаваше как Чард, подпрян на патериците си, произнася реч в чест на Пинкълман. Изпод масата се появиха картичка и подарък. Срещу всеки поглед и усмивка, отправени към възрастния писател, имаше и по едно нервно поглеждане към едрия тъмнокос мъж, който ги наблюдаваше от бара. Единствен Майкъл Фанкорт не се бе извръщал към него. Или оставаше в неведение за присъствието на детектива, или то не го смущаваше.
Когато сервираха ордьоври пред всички, Джери Уолдгрейв стана от масата и тръгна към бара. Нина и Елизабет го сподириха с очи. По пътя към тоалетната той само кимна на Страйк, ала на връщане се спря.
— Учуден съм да ви видя тук.
— Така ли? — попита Страйк.
— Така — отвърна Уолдгрейв. — Карате хората да се чувстват неудобно.
— Нищо не мога да сторя по въпроса — вдигна рамене Страйк.
— Можете да се постараете да не се взирате в нас.
— Това е брат ми Ал — съобщи Страйк, като игнорира молбата.
Ал, сияещ, протегна ръка, която Уолдгрейв пое и стисна напълно слисан.
— Дразните Даниъл — заяви Уолдгрейв на Страйк, като го гледаше право в очите.
— Колко жалко — подхвърли Страйк.
Редакторът прокара ръка през рошавата си коса.
— Е, ако така сте си наумили…
— Изненадан съм, че ви е грижа как се чувства Даниъл Чард.
— Не че ме е грижа — поясни Уолдгрейв, — но той може да почерни живота на околните, когато е в лошо настроение. А искам тази вечер всичко да мине добре заради Пинкълман. Не разбирам защо сте тук.
— Исках да направя доставка — отвърна Страйк и извади от вътрешния си джоб бял плик без надпис.
— Какво е това?
— За вас е — отговори Страйк.
Уолдгрейв го взе с недоумение.
— Ето и нещо, върху което да се замислите — добави Страйк, като се приближи до озадачения редактор в шумния бар. — Фанкорт е страдал от заушка, преди жена му да умре.
— Какво? — попита объркан Уолдгрейв.
— Никога не е имал деца. Сигурен съм, че е безплоден. Реших, че може да ви заинтересува.