— Чудесно! — заяви тя.
Жилището бе малко, но весело и миришеше на нейния парфюм, който той не беше забелязвал съзнателно преди. Може би седмицата, прекарана без да го подушва, го бе направила по-чувствителен към аромата му. Тя го поведе към дневната, боядисана в цвят магнолия, също като у Катрин Кент. Страйк с интерес забеляза „Разследващо интервю: психология и практика“, оставена разтворена върху кресло. В ъгъла стоеше малка елха с бяла и сребриста украса като по дърветата на Слоун Скуеър, които бяха съставлявали фона на снимките на катастрофиралото такси, появили се по вестниците.
— Матю преживя ли го вече? — попита Страйк, като се отпусна на канапето.
— Не мога да кажа, че сияе от щастие — отвърна тя и се усмихна. — Чай?
Знаеше как го обича той: силен, много тъмен на цвят.
— Коледен подарък — каза й той, когато тя се върна с подноса, и й подаде обикновен бял плик.
Робин го отвори с любопитство и извади отвътре снопче материали с напечатан текст.
— Детективски курс през януари — поясни Страйк. — Така че следващия път, като вадиш торбичка с кучешко ако от контейнер за отпадъци, никой да не те забележи.
Тя се засмя възторжено.
— Благодаря ти. Благодаря ти!
— Повечето жени биха очаквали цветя.
— Не съм като повечето жени.
— Да, това го забелязах — отвърна Страйк и си взе шоколадова бисквита.
— Анализираха ли ги вече? — поинтересува се тя. — За кучешките изпражнения питам.
— Да. Пълни са с човешки вътрешности. Размразявала ги е на порции. Откриха също следи в паничката на добермана, а останалото беше във фризера й.
— Господи — промълви Робин и усмивката на лицето й се стопи.
— Престъпен гений — отбеляза Страйк. — Вмъкнала се в кабинета на Куин и оставила две от собствените си използвани касети с ленти зад бюрото. Анстис склони да бъдат тествани. Оказа се, че по тях няма никаква ДНК от Куин, изобщо не ги е докосвал, следователно не той е напечатал съдържащото се там.
— Анстис говори ли ти все още?
— Едва-едва. Но му е трудно да ме отреже напълно. Аз му спасих живота.
— Разбирам, че това прави нещата деликатни и неловки — съгласи се Робин. — Значи вече изцяло приеха теорията ти?
— След като разбраха какво търсят, случаят е от ясен по-ясен. Тя е купила дубликата на пишеща машина преди две години. Поръчала бурката и въжетата с картата на Куин и накарала да ги пратят в къщата, докато работниците още били там. Имала е много възможности да се добере до неговата „Виза“ през годините. От палто, оставено на закачалката в офиса, докато е бил до тоалетната, или я е измъкнала от портфейла му, когато го е докарвала от партита пиян и заспал. Познавала го е достатъчно добре, за да знае, че е нехаен и не проверява сметки. Имала е достъп до ключа на Талгарт Роуд, а той е лесен за копиране. Обходила е цялата къща, знаела е, че там е складирана солна киселина. Гениално замислено, само че прекалено изпипано — заключи Страйк и отпи от тъмнокафявия си чай. — Сега я пазят да не прибегне към самоубийство. Но още не си чула най-откаченото.
— Нима има още? — уморено попита Робин.
Колкото и нетърпеливо да бе очаквала идването на Страйк, все още се чувстваше недобре от събитията, преживени предишната седмица. Изправи гръб и събра сили.
— Тя е запазила проклетата книга.
— Как така? — смръщи се Робин насреща му.
— Държала я във фризера при червата. Окървавена, защото я отнесла у дома си в чантата с карантиите. Истинският ръкопис. Онзи „Bombyx Mori“, който Куин е написал.
— Но… защо…?
— Един господ знае. Фанкорт твърди…
— Ти си се виждал с него?
— За кратко. Сега пък е решил, че от самото начало е подозирал Елизабет. Обзалагам се, че знам какъв ще е сюжетът на следващия му роман. Тъй или иначе, той твърди, че тя не би могла да се накара да унищожи оригинален ръкопис.
— За бога… Не е имала проблем да унищожи автора му!
— Да, но това е литература, Робин — ухили се Страйк. — И ако искаш да знаеш, в „Роупър — Чард“ горят от желание да издадат истинската творба. Фанкорт ще напише въведението.
— Ти се шегуваш!
— Не. Куин най-сетне ще има бестселър. Не гледай така — смъмри я той, докато тя клатеше невярващо глава. — Можем само да се радваме. Лионора и Орландо ще са богати, когато „Bombyx Mori“ се появи по книжарниците. А това ми припомня, че ти нося още нещо.