Вратата се отвори неочаквано на добре смазаните си панти. Страйк не се опита да прикрие какво правеше, а се обърна с лице към агентката, която държеше листче хартия.
— Това е Флечър — каза тя, вперила очи в кучетата в ръката му. — Умря миналата година.
Той върна снимката с кучетата върху библиотеката.
— О — изведнъж съобрази тя. — Вие гледахте другата.
Тя се приближи към избледнялата снимка, като застана рамо до рамо със Страйк, и той забеляза, че е почти метър и осемдесет висока. Миришеше на цигари „Джон Плейър Спешълс“ и на парфюм „Арпеж“.
— Това беше денят, в който основах агенцията си. Те са първите ми трима клиенти.
— Кой е той? — посочи Страйк към красивия блондин.
— Джоузеф Норт. Превъзхождаше много по талант другите. Уви, почина млад.
— А този…?
— Майкъл Фанкорт, разбира се — отвърна тя леко изненадана.
— Стори ми се познат. Още ли го представлявате?
— Не! Мислех, че…
Той чу края на изречението, макар тя да не го произнесе: „Мислех, че всички знаят това“. Светове в световете. Може би цял литературен Лондон наистина знаеше, че прочутият Фанкорт вече не е неин клиент, ала не и Страйк.
— Защо не го представлявате повече? — попита той и се върна на мястото си.
Тя му подаде листчето в ръката си през бюрото; беше фотокопие на мърлява визитка с безвкусно оформление.
— Преди години трябваше да избирам между Майкъл и Оуен — отговори тя. — И като пълна глупачка… — Отново се разкашля и гласът й премина в гърлено грачене: — … избрах Оуен. Това е единственият контакт, с който разполагам за Катрин Кент — добави твърдо, за да покаже, че прекратява темата за Фанкорт.
— Благодаря ви — каза той, сгъна листчето и го пъхна в портфейла си. — Знаете ли откога Куин се среща с нея?
— От доста време. Води я по забави, докато Лионора не може да мръдне от къщи заради Орландо. Пълно безсрамие.
— Нямате ли представа къде може да се е скрил? Лионора каза, че сте го намирали в другите случаи, когато е…
— Аз не съм „намирала“ Оуен — изрече рязко тя. — Той ми звъни след някоя и друга седмица, прекарана в хотел, за да ми иска аванс, който той нарича „подарък в пари“, та да си плати сметката за минибара.
— И вие плащате, така ли? — попита Страйк.
Изглеждаше пълна противоположност на отстъпчив човек.
Гримасата й сякаш признаваше слабост, от която тя се срамуваше, но отговорът й бе неочакван.
— Виждали ли сте Орландо?
— Не.
Тя отвори уста да продължи, но като че се отказа и просто добави:
— Двамата с Оуен се знаем от дълго време. Някога бяхме добри приятели — промълви с нотка на горчивина.
— В кои хотели е отсядал преди?
— Не ги помня всичките. Веднъж в „Кенсингтън Хилтън“. В „Данубиъс“ в „Сейнт Джонс Уд“. Големи безлични хотели с всички удобства, които не може да получи у дома си. Оуен далеч не е бохем… с изключение на отношението си към хигиената.
— Познавате Куин добре. Не мислите ли, че има вероятност той да е…
Тя довърши изречението вместо него леко присмехулно:
— … да е извършил нещо глупаво? Не, разбира се. Не би му и хрумнало да лиши света от гения на Оуен Куин. Не, в момента крои отмъщение срещу всички нас и е силно засегнат, че не е организирано национално издирване.
— Очаква издирване, макар да му е станало навик да изчезва?
— О, да — каза Елизабет. — Всеки път, когато разиграва фарса си с изчезването, очаква новината да излезе на първа страница. Бедата е, че когато го направи за пръв път преди много години след скарване с първия си редактор, номерът му мина. В пресата имаше известен изблик на загриженост. И оттогава той живее с надеждата това да се повтори.
— Жена му е категорична, че той ще се ядоса, ако бъде уведомена полицията.
— Не знам откъде си е втълпила тази идея — каза Елизабет и се почерпи с нова цигара. — Според Оуен хеликоптери и полицейски кучета са най-малкото, което нацията може да стори за човек с неговата значимост.
— Е, благодаря за отделеното време — каза Страйк и се накани да стане. — Много любезно от ваша страна, че се съгласихте да ме приемете.
Елизабет Тасъл му протегна ръка и каза:
— Не, няма такова нещо. Искам да ви помоля за нещо.
Той я изчака да продължи. Не беше свикнала да иска услуги, това беше очевидно. Няколко минути пуши мълчаливо, което доведе до ново изригване на потискана кашлица.