— Тази история с „Bombyx Mori“ много ми навреди — каза тя накрая. — Отмениха поканата ми за партито на „Роупър — Чард“ по случай годишнината им този петък. Два ръкописа, които им бях пратила преди това, ми бяха върнати дори без едно „благодаря“. Започвам да се притеснявам за последния роман на горкия Пинкълман. — Тя посочи снимката на възрастния детски писател на стената. — Носи се отвратителен слух, че съм била в сговор с Оуен, че съм го подстрекавала да подхване отново стар скандал с Майкъл Фанкорт, за да предизвикам конфликт и да организирам война с наддаване за книгата. Ако ще обиколите всички познати на Оуен — най-после стигна тя до същината на въпроса, — много ще съм ви благодарна да им обясните, особено на Джери Уолдгрейв, стига да се срещнете с него, че не съм имала представа какво пише в романа. Никога не бих го изпратила, а най-малко на Крисчън Фишър, ако не бях толкова болна. Проявих… — тя се поколеба — … небрежност, но нищо повече от това.
Ето защо, значи, бе толкова нетърпелива да се види с него. Не изглеждаше неразумна молба в замяна на адресите на два хотела и любовница.
— Непременно ще го спомена, ако имам случай — обеща Страйк и се изправи.
— Благодаря — дрезгаво промълви тя. — Ще ви изпратя.
Когато излязоха от кабинета, посрещна ги яростен лай. Рейф и старият доберман се бяха върнали от разходката си. Мократа коса на Рейф беше пригладена назад и той с усилие удържаше кучето с посивяла муцуна, което се зъбеше на Страйк.
— Никога не е харесвал непознати — подхвърли Елизабет Тасъл безразлично.
— Веднъж ухапа Оуен — обади се Рейф, сякаш да утеши Страйк, задето кучето определено имаше желание да го нарани.
— Да — потвърди Елизабет Тасъл. — Жалко, че…
Ала пак я нападна кашлица и не довърши. Останалите трима я очакваха в мълчание да се успокои.
— Жалко, че не беше фатално — изхриптя накрая. — Щеше да спести на всички ни много неприятности.
Асистентите й изглеждаха шокирани.
Страйк се ръкува с нея и се обърна с „довиждане“ общо към всички. Вратата се затвори и ръмженето на добермана престана да се чува.
9
Тук ли е свадливият ви съпруг, госпожо?
Страйк спря в края на уличката без изход и позвъни на Робин, чийто номер беше зает. Облегна се на мокра стена с вдигната яка на палтото и започна да натиска бутона за повторно избиране през няколко секунди. През това време погледът му попадна върху синя табелка върху отсрещната сграда, която уведомяваше, че там е живяла лейди Отолин Морел, домакиня на литературен салон. Без съмнение, и помежду тези стени бяха протичали обсъждания на много романи с нецензурно съдържание…
— Здравей, Робин — каза Страйк, когато тя най-после вдигна. — Закъснявам. Би ли се обадила на Гънфри от мое име да го уведомиш, че за утре имам твърдо уговорена среща с обекта. А на Каролайн Ингълс предай, че няма ново развитие, но утре ще й се обадя да й представя последната информация.
Когато приключи с клиентите си по график, продиктува й името на хотел „Данубиъс“ в „Сейнт Джонс Уд“ и я помоли да разбере дали Оуен Куин е отседнал там.
— Как върви с хотелите „Хилтън“?
— Зле — отвърна Робин. — Останаха ми само два. Нищо. Ако е в някой от тях, или използва друго име, или маскировка, или персоналът е крайно ненаблюдателен. Човек би казал, че няма как да не бъде забелязан, особено ако носи онова наметало.
— Провери ли „Хилтън“ в Кенсингтън?
— Да. Нищо.
— Имам нова следа: приятелка, която сама издава романите си, на име Катрин Кент. Може да я посетя по-късно. Следобед няма да мога да вдигам телефона, ще проследявам госпожица Брокълхърст. Пиши ми есемеси, ако ти е нужно нещо.
— Добре, весело проследяване.
Ала следобедът беше скучен и безплоден. Страйк извършваше наблюдение над много добре платена секретарка, за която параноичният й шеф и любовник беше убеден, че споделя не само сексуални услуги, но и бизнес тайни с негов конкурент. Ала твърдението на госпожица Брокълхърст, че иска свободен следобед, за да иде на кола маска, маникюр и солариум, та да бъде по-желана за любовника си, изглежда, беше самата истина. Страйк чакаше и наблюдаваше пред спа салона през осеяната с дъждовни капки витрина на отсрещното „Кафе Неро“ в продължение на близо четири часа, като си спечели гнева на няколко жени с детски колички, търсещи място, където да поклюкарстват. Накрая госпожица Брокълхърст се появи с бронзов тен и най-вероятно напълно обезкосмена от шията надолу. След като я последва от близко разстояние, Страйк я видя да се качва в такси. По едно чудо, предвид, че валеше дъжд, самият той успя да хване такси, преди нейното да е изчезнало от погледа му, ала кроткото преследване по задръстените дъждовни улици приключи, както той бе очаквал от посоката на движение, пред апартамента на самия подозрителен шеф. Страйк, който прикрито бе правил снимки през целия път, плати на шофьора и затвори тази страница наум.