Не последва отговор. Ако Оуен Куин беше вътре, явно бе твърдо решен да не издава присъствието си: не светеха лампи, нямаше и помен от движение. От съседната врата една сърдита на вид жена, лапнала цигара, подаде глава почти с комична бързина, огледа Страйк бегло, после се прибра.
На балкона свиреше студен вятър. По палтото на Страйк блестяха дъждовни капки, ала той знаеше, че непокритата му глава би изглеждала както винаги: късата му ситно къдрава коса бе като непромокаема за дъжда. Тикна ръце по-дълбоко в джобовете си и там напипа забравения корав плик. Външната крушка до предната врата на Катрин Кент беше счупена, тъй че Страйк се премести през две врати да открие работеща крушка и отвори сребристия плик.
Г-н и г-жа Майкъл Елакот
имат удоволствието да ви поканят
на сватбата на дъщеря си
Робин Вениша
с
г-н Матю Джон Кънлиф
в събота, 8 януари 2011 г.
от 14 ч. нататък в
Суиндън Парк
Поканата звучеше авторитетно като военна команда: тази сватба ще протече по тук описания начин. Той и Шарлот така и не бяха го докарали до разпращане на корави кремави покани, гравирани с лъскав черен курсив.
Страйк отново мушна картичката в джоба си и се върна да чака край тъмната врата на Катрин, потънал в мислите си и вгледан напред към тъмния Лили Роуд с движещи се светлини от фарове, улични лампи и плъзгащи се алени и кехлибарени отражения. Долу момчетата с качулките се скупчиха в кръг, после се разделиха, към тях се присъединиха други и отново се прегрупираха.
В осемнайсет и трийсет разрасналата се компания дружно се отправи нанякъде. Страйк гледа след тях, докато почти се скриха от поглед, в който момент се разминаха с жена, вървяща в противоположната посока. Когато навлезе под яркия сноп светлина на улична лампа, той видя, че има гъста яркочервена коса, развяваща се под черния чадър.
Вървеше леко изкривена встрани, защото в ръката си, която не държеше чадъра, носеше два тежки пазарски плика, ала впечатлението, което оставяше от това разстояние, докато често отмяташе назад тежките си къдрици, беше приятно; развяваната й от вятъра коса грабваше окото, а краката й под широкото палто бяха стройни. Тя приближаваше все повече, неподозираща, че я разглеждат от третия етаж, стъпи на бетонната площадка пред сградата и се изгуби от поглед.
Пет минути по-късно се появи на балкона, където Страйк стоеше и я чакаше. Когато тя се приближи, той забеляза едрите й кръгли като ябълки гърди, които подлагаха на напрежение копчетата на палтото й. Тя не забеляза Страйк, докато не се озова на десетина метра от него, защото беше навела глава, но когато я повдигна, той видя набръчкано и подпухнало лице, много по-възрастно, отколкото беше очаквал. Тя рязко спря на място и ахна.
— Ти!
Страйк осъзна, че тя го вижда само като силует заради неработещата крушка.
— Проклет негодник!
Пликовете тупнаха на бетонния под и се раздаде звън на счупено стъкло: тя изтича към него, размахала свити в юмруци ръце.
— Мръсник, негодник, никога няма да ти простя, никога! Махай се далеч от мен!
Страйк беше принуден да парира няколко яростни замахвания. Отстъпи назад, докато тя цвърчеше и все така се опитваше безуспешно да го удари и да преодолее защитата му на бивш боксьор.
— Само почакай… Пипа направо ще те убие… ти само почакай…
Съседската врата отново се отвори и се появи същата жена с цигара в устата.
— О! — възкликна тя.
Светлината от антрето й попадна върху лицето на Страйк. С нещо средно между ахване и изпискване нападателката му отстъпи със залитане назад.
— Какво става тук, по дяволите? — поиска да знае съседката.
— Случай на сбъркана самоличност според мен — любезно отвърна Страйк.
Съседката затръшна вратата си и отново остави в тъмното детектива и нападателката му.
— Кой сте вие? — прошепна тя. — Какво искате?
— Вие ли сте Катрин Кент?
— Какво искате? — После с внезапна паника възкликна: — Ако е каквото си мисля, не съм по тази част!
— Моля?
— Кой сте все пак? — попита тя и по гласа й личеше, че е изплашена до смърт.
— Казвам се Корморан Страйк и съм частен детектив.
Беше свикнал с реакциите на хора, които неочаквано го заварваха на прага си. Реакцията на Катрин — вцепенено мълчание — бе съвсем типична. Тя се дръпна още по-назад от него и едва не падна, спънала се в собствените си пазарски торби.