Очаквала бе Матю да е недоволен, но се бе надявала до този момент двамата мъже да са се запознали и харесали взаимно. Не беше нейна вината, че това още не се бе случило.
— След цялата врява, която вдигна, когато поисках да поканя Сара Шадлок — нанесе й Матю удар под кръста, както го усети Робин.
— Ами покани я тогава! — тросна му се гневно. — Обаче въобще не е същото. Корморан никога не се е опитвал да ме вкара в леглото… Какво означава това сумтене?
Разправията им беше в разгара си, когато бащата на Матю телефонира с новината, че световъртежът, който изпитала майката на Матю предишната седмица, бил диагностициран като микроинсулт.
След това с Матю прецениха, че да продължат да се джафкат по повод Страйк би било проява на лош вкус, така че си легнаха в неудовлетворително състояние на теоретично помирение, ала Робин бе наясно, че и двамата продължават да кипят вътрешно.
Беше почти обед, когато Страйк най-сетне се показа от кабинета си. Днес не носеше костюм, а мръсен и прокъсан пуловер, джинси и маратонки. По лицето му тъмнееше гъстата брада, която се появяваше не се ли обръснеше веднъж на двайсет и четири часа. Забравила собствените си неприятности, Робин се втренчи изумена в него: никога не бе виждала Страйк, дори по времето, когато спеше в офиса, да прилича на занемарен скитник.
— Водих разговори по повод случая „Ингълс“ и попълвах досието на Лонгман — каза Страйк на Робин и й подаде старомодните кафяви картонени папки, всяка с написан на ръка сериен номер на страничния им ръб.
Папките му бяха спомен още от работата му в Отдела за специални разследвания и си оставаха любимият му метод за систематизиране на данни.
— Преднамерено ли си се докарал в такъв вид? — попита Робин, докато оглеждаше мазните петна по коленете на джинсите му.
— Да. По повод Гънфри. Дълга история.
Докато Страйк приготвяше чай за двама им, обсъждаха подробностите по три текущи случая, Страйк запознаваше Робин с новите сведения, до които се беше добрал, и набелязваше следващи пунктове за проучване.
— А какво става с Оуен Куин? — попита Робин, когато пое от него чашата си. — Какво каза агентката му?
Страйк се отпусна на канапето, което издаде обичайните си пръдливи звуци под него, и й разправи за разговора си с Елизабет Тасъл и посещението си при Катрин Кент.
— В първия миг, когато ме видя, ме помисли за Куин, мога да се закълна в това.
Робин се засмя.
— Чак толкова дебел не си.
— Благодаря, Робин — сухо изрече той. — Когато осъзна, че не съм Куин и преди да е разбрала кой съм, каза: „Аз не съм по тази част“. Това да ти говори нещо?
— Не, но… — После добави неуверено: — Вчера успях да открия едно-друго за Катрин Кент.
— Как? — попита смаян Страйк.
— Ами ти ми каза, че е писателка, която издава сама книгите си — припомни му Робин, — така че я потърсих онлайн да видя какво има за нея и… — С две щраквания на мишката тя извика страницата. — … Оказа се, че има блог.
— Браво на теб! — похвали я Страйк и доволен, че има повод да стане от канапето, надигна се и заобиколи бюрото, за да чете през рамото на Робин.
Аматьорската уеб страница, наречена „Моят литературен живот“, бе украсена с рисунки на пачи пера и много хубава снимка на Катрин, която според Страйк трябваше да е поне отпреди десет години. Блогът се състоеше от поствания, подредени по дати като дневник.
— Повечето от писанията са на тема: как традиционните издатели не биха разпознали добрите книги, дори да бъдат ударени по главите с тях — поясни Робин, като бавно движеше уеб страницата, та той да може да я разгледа.
— Написала е три романа от нещо, което самата тя определя като еротична фентъзи поредица, озаглавена „Сагата на Мелина“. Налични са за качване на електронна книга.
— Не ми се четат още лоши романи. Стигаше ми „Братята Балзак“ — отвърна Страйк. — А нещо за Куин?
— Колкото щеш — отвърна Робин, — ако допуснем, че той е мъжът, наречен от нея Прочутия писател. Съкратено ПП.
— Съмнявам се да спи с двама писатели — отсъди Страйк. — Той трябва да е. „Прочут“ е малко преувеличено обаче. Ти беше ли чувала за Куин, преди Лионора да влезе тук?
— Не — призна Робин. — Ето го и него, виж, на втори ноември.
Тази вечер проведохме страхотен разговор с ПП на тема сюжет и повествование, които, естествено, не са едно и също. За онези, които се чудят: Сюжетът е това, което се случва. Повествованието е колко показваш на читателите си и как им го показваш.