— А виж и това от 13 ноември.
Робин превъртя надолу до последния пост в блога, който бе последното вписване след твърдението на Катрин, че е смъртоносно прободена.
Обичната ми сестра изгуби продължителната си битка с рак на гърдата преди три дни. Благодаря за вашата добронамереност и подкрепа.
Под това бяха добавени два коментара, които Робин отвори. Пипа2011 беше написала:
Толкова съжалявам да го науча, Кат. Изпращам ти цялата обич на света. ххх
Катрин бе отговорила:
Благодаря, Пипа, ти си истинска приятелка. хххх
Последвалите съобщения, изразяващи подкрепа, бяха многобройни.
— Защо? — натъртено попита Страйк.
— Защо какво? — обърна се към него Робин.
— Защо хората правят това?
— Защо пишат в блогове ли? Не знам… Не беше ли казал някой, че живот без свидетели не си струва да се живее?
— Да, Платон — отвърна Страйк. — Но това си е чист ексхибиционизъм.
— О, боже! — възкликна Робин и подскочи виновно, при което се поля с чай. — Забравих, имаше и друго! Крисчън Фишър се обади снощи, вече бях на вратата. Иска да знае дали проявяваш интерес да напишеш книга.
— Какво?!
— Книга — повтори Робин, като едва се сдържа да не прихне при отвратеното изражение по лицето на Страйк. — За живота ти. За преживяното в армията, за решаването на случая „Лула Ландри“…
— Обади му се — поръча Страйк — и му кажи, че не, не проявявам интерес да напиша книга.
Той пресуши чашата си и се отправи към стенната закачалка, където до черното му палто сега висеше антично кожено яке.
— Нали не си забравил за довечера? — каза му Робин и възелът, който за малко се бе отпуснал, отново се стегна в стомаха й.
— Довечера ли?
— Срещата за по питие — отчаяно промълви тя. — С мен и Матю. В „Кингс Армс“.
— Не съм забравил — отвърна той, като се чудеше защо тя изглежда толкова напрегната и нещастна. — Сигурно ще съм навън целия следобед, така че ще се видим направо там. В осем беше, нали?
— В шест и половина — отрони тя още по-притеснена.
— В шест и половина. Вярно. Ще бъда там… Вениша.
Тя се опули насреща му.
— Ама откъде знаеш…
— Пише го на поканата — припомни й Страйк. — Необичайно име. Откъде е дошло?
— Ами аз… очевидно съм била зачената във Венеция — отвърна тя и страните й порозовяха. — А твоето средно име как е? — попита тя, докато той се смееше, хем развеселена, хем малко сърдита. — К. Б. Страйк. Какво е Б.?
— Трябва да вървя — каза Страйк. — Ще се видим в осем.
— В шест и половина! — викна тя към затварящата се врата.
Целта на Страйк този следобед беше магазин за електронни аксесоари в Крауч Енд. Крадени мобилни телефони и лаптопи се разблокираха в задна стаичка, личната информация се сваляше, а изчистените устройства и получените данни се продаваха поотделно на желаещите да ги използват.
Собственикът на този процъфтяващ бизнес причиняваше на господин Гънфри, клиентът на Страйк, значителни неудобства. Господин Гънфри, който беше също толкова изпечен мошеник като човека, когото Страйк бе проследил до централата на службата му, само че в по-голям мащаб и с по-широк размах, беше допуснал грешката да настъпи по пръстите не когото трябва. Страйк беше на мнение, че Гънфри трябва да се оттегли, докато е в печеливша позиция. Знаеше на какво е способен противникът му, имаха общ познат.
Обектът прие Страйк в офис на горния етаж, който миришеше толкова зле, колкото и този на Елизабет Тасъл, докато двама младежи по анцузи се мотаеха наблизо и си чоплеха ноктите. Страйк, представящ се в ролята на бандит, дето търси кой да го наеме, препоръчан от общия познат, изслуша как бъдещият му работодател споделя плановете си да вземе на прицел сина тийнейджър на Гънфри, за чиито движения бе плашещо добре информиран. Стигна дотам, че да предложи задачата на самия Страйк: петстотин долара да намушка момчето с нож. („Не ща убийство, а само съобщение за баща му, схващаш ли?“)
Минаваше шест, когато Страйк най-сетне успя да се измъкне от мястото. Първото му обаждане, веднага щом се увери, че не е следен, беше до самия господин Гънфри, чието стъписано мълчание подсказа на Страйк как най-сетне е осъзнал срещу какво е изправен.
След това Страйк телефонира на Робин.
— Ще закъснея, съжалявам — каза й.