Страйк се върна с питиетата и Робин настоя тя да си проправи път до бара, за да поръча храната. Ужасяваше се да остави двамата мъже сами заедно, но се надяваше те някак да се нагодят един към друг без нея.
Краткото самодоволство на Матю помръкна в отсъствието на Робин.
— Бивш военен си — чу се да казва на Страйк, макар да беше твърдо решен да не допуска житейските преживелици на Страйк да доминират разговора.
— Да — потвърди Страйк. — Бях в ОСР.
Матю не се сещаше какво е това.
— Баща ми е служил във Военновъздушните сили — каза той. — По едно и също време с Джеф Йънг.
— Кой?
— Уелски състезател по ръгби. Двайсет и три участия в националния отбор — уточни Матю.
— Ясно.
— Татко стигна до командир на ескадрила. Напусна през осемдесет и шеста и оттогава има свой бизнес за управляване на недвижими имоти. Добре печели. Е, то се знае, не колкото твоя баща — добави Матю малко отбранително, — но прилично.
„Гръмни се“, помисли си Страйк.
— За какво си приказвате? — попита Робин притеснено, докато сядаше отново на мястото си.
— За татко — отвърна Матю.
— Горкичкият — каза Робин.
— Защо пък „горкичкият“? — сопна се Матю.
— Ами… защото се тревожи за майка ти, нали така? Заради микроинсулта.
— О… за това — измънка Матю.
Страйк беше срещал мъже като Матю в армията: винаги от офицерските среди, но с комплекс за неувереност под гладката повърхност, който ги караше да свръхкомпенсират и понякога да прекаляват в поведението си.
— Е, как са нещата в „Лоутър — Френч“? — обърна се Робин към Матю с желание да покаже на Страйк колко достоен човек беше, да му демонстрира истинския Матю, когото тя обичаше. — Матю прави одит на една много странна малка издателска компания. Чудати са, нали? — подхвърли тя към годеника си.
— Не бих ги нарекъл „чудати“ при кашата, която са забъркали там — отвърна Матю и говори, докато пристигна храната им, като изпъстряше разказа си със счетоводен жаргон и оформяше изреченията грижливо, така че да го поставят в най-добрата възможна светлина, да изтъкнат съобразителността му, бързия му ум, превъзходството му пред по-ограничени и глупави, но по-старши колеги, патронажа му над тъпанарите във фирмата, на която правеше одит. — … опитват се да оправдаят коледно парти, когато не са направили никакъв пробив за цели две години. Ще е по-скоро като бдение.
Самоуверените упреци на Матю към малката фирма бяха последвани от пристигането на храната им и мълчание. Робин, надявала се Матю да представи по-милите и симпатични подробности, които бе разказвал на нея за ексцентриците в малкото издателство, не можа да измисли да каже нищо. Ала това, че Матю спомена издателска компания, породи у Страйк идея. Челюстите на детектива заработиха по-бавно. Хрумна му, че налице може да е чудесна възможност да издири информация за местонахождението на Оуен Куин, и пространната му памет му предостави късче информация, която бе забравил, че знае.
— Имаш ли приятелка, Корморан — зададе Матю директен въпрос.
Държеше да уточни това, защото Робин беше уклончива на тази тема.
— Не — разсеяно отвърна Страйк. — Извинете ме… няма да се бавя, трябва да се обадя по телефона.
— Да, няма проблем — каза Матю кисело и щом Страйк се отдалечи достатъчно, додаде: — Закъсняваш с четирийсет минути, изчезваш по време на вечерята. А ние ще чакаме, докато благоволиш да се върнеш.
— Мат!
Когато излезе на тъмния тротоар, Страйк извади цигарите и мобилния си телефон. Запали, отдалечи се от останалите пушачи към по-тихо място на спокойната пряка и застана в сенките на тухлената арка под железопътната линия.
Кълпепър отговори на третото позвъняване.
— Страйк, как я караш?
— Добре. Обаждам се да ти искам услуга.
— Казвай — равнодушно рече Кълпепър.
— Имаш братовчедка, на име Нина, която работи в „Роупър — Чард“…
— Откъде знаеш, дявол го взел?
— Ти ми каза — търпеливо посочи Страйк.
— Кога?
— Преди няколко месеца, когато разследвах оня зъболекар шарлатанин по твоя молба.
— Да ти имам паметта — изпъшка Кълпепър, по-скоро притеснен, отколкото впечатлен. — Това направо не е нормално. Та какво за нея?
— Дали би могъл да ме свържеш с нея? — помоли Страйк. — В „Роупър — Чард“ утре имат празненство и бих искал да присъствам.