И тъй, сгодената двойка пътуваше към дома си, обединена от неизречено раздразнение към човека, който вече хъркаше шумно във влака, движещ се по Северната линия.
11
Искам да знам защо е това пренебрежение към мен.
— С Корморан Страйк ли говоря? — попита момичешки глас, в който се долавяха изговорът и маниерът на висшата средна класа, в девет без двайсет следващата сутрин.
— Да, аз съм — отвърна Страйк.
— Обажда се Нина. Нина Ласелс. Доминик ми даде номера ви.
— О, да — каза Страйк, който стоеше гол до кръста пред огледалото за бръснене, което обикновено държеше до кухненската мивка, тъй като банята беше и тъмна, и твърде тясна.
Като избърса с ръката си над лакътя пяната за бръснене около устата си, той се осведоми:
— Обясни ли ви за какво става дума, Нина?
— Да, искате да се инфилтрирате на празненството на „Роупър — Чард“.
— „Инфилтрирате“ е малко силна дума.
— Но пък звучи толкова по-вълнуващо.
— Права сте, не ще и дума — съгласи се той развеселен.
— О, да, забавно ще е. Позволено ли ми е да гадая защо искате да дойдете и да шпионирате всички?
— И отново „шпионирате“ не е точно…
— Ама стига сте разваляли атмосферата. Та позволено ли ми е да гадая?
— Добре, пробвайте — каза Страйк и отпи от чая си, вперил очи към прозореца.
Отново беше мъгливо; кратките слънчеви лъчи бяха помръкнали.
— Заради „Bombyx Mori“ — каза Нина. — Познах ли? Познах, нали? Кажете, че познах.
— Познахте — потвърди Страйк и тя нададе доволно възклицание.
— Дори не бива да я споменавам. Наложени са строги мерки за сигурност, из компанията хвърчат имейли, адвокати влизат и излизат от кабинета на Даниъл. Къде да се срещнем? Първо трябва да се видим другаде, преди да се появим заедно, не мислите ли?
— Да, определено — съгласи се Страйк. — Къде ви е удобно?
Още докато вадеше писалката от палтото, висящо зад вратата, си помисли с копнеж за вечер у дома, хубав дълъг сън, интерлюдия на мир и покой преди ранното ставане в събота сутрин, за да следи неверния съпруг на клиентката брюнетка.
— Знаете ли „Олд Чешайър Чийз“? — попита Нина. — На Флийт стрийт е. Никой от колегите няма да бъде там, а е на разстояние пеша от службата. Знам, че има сантиментален дух, но много го харесвам.
Разбраха се да се видят там в седем и половина. Страйк се върна към бръсненето си и се запита доколко вероятно бе да срещне на това празненство на издателството на Куин човек, който би могъл да знае местонахождението му. „Бедата ти е — смъмри Страйк наум отражението в кръглото огледало, докато и той, и то смъкваха наболата си брада, — че продължаваш да действаш, сякаш си в Отдела за специални разследвания. Нацията вече не ти плаща да си толкова щателен, приятел.“
Ала той не умееше иначе; това бе част от кратък, но непоклатим правилник на лична етика, който бе спазвал през целия си живот на възрастен човек: свърши си работата, и то добре.
Страйк възнамеряваше да прекара по-голямата част от деня в офиса, което при нормални обстоятелства би му било приятно. С Робин си поделяха писмената работа; тя бе интелигентен слушател и често откликваше с полезни идеи, проявяваше все същия жив интерес към механизма на разследването, както когато постъпи на работа. Днес обаче се отправи към долния етаж с известна неохота и то се знае, вътрешните му антени доловиха колеблива нотка в поздрава й, за която бе сигурен, че след малко ще прерасне във въпроса „Как ти се стори Матю?“.
Страйк се затвори във вътрешния си кабинет под претекст, че има да провежда телефонни разговори, и си каза, че тъкмо заради това бе лоша идея да се срещаш с единствения си подчинен извън работно време.
Гладът го подгони да се покаже няколко часа по-късно. Робин както обикновено беше купила сандвичи, но не бе почукала на вратата му да го уведоми, че вече са тук. Това също сочеше към чувство на неловкост след предишната вечер. За да отсрочи момента, когато тя щеше да бъде спомената, и с надеждата, че при по-продължително отлагане Робин можеше да се откаже да повдига въпроса (макар тази тактика никога да не му бе донасяла успех с жена преди), Страйк й обясни, че току-що е разговарял по телефона с господин Гънфри (истина беше).