— Той ще се обърне ли към полицията? — попита Робин.
— Ъ-ъ… не. Гънфри не е от тези, дето търсят полицията, ако някой ги притеснява. Той е не по-малко криминален в деянията си от човека, който крои намушкване на сина му с нож. Все пак осъзна, че този път е нагазил в дълбоки води.
— Не ти ли хрумна да запишеш предложението на онзи гангстер да ти плати за атентата и сам да отидеш в полицията? — попита Робин, без да е поразсъждавала.
— Не, Робин, защото би станало ясно откъде е дошла следата и това би затруднило бизнеса, при положение че ще трябва да избягвам наемни убийци, докато провеждам следене.
— Но Гънфри не може вечно да държи сина си у дома!
— Няма да му се наложи. Ще отведе семейството си на изненадваща ваканция в Съединените щати, ще се обади на любителя на ножовете от Ел Ей и ще му обясни, че след като е помислил по въпроса, се е отказал да се намесва в неговите бизнес интереси. Няма да изглежда особено подозрително. Онзи вече му е причинил достатъчно гадости, че клиентът ни да потърси примирие. Тухли, метнати през предното стъкло на колата му, заплашителни обаждания до жена му. Май трябва да се върна в Крауч Енд другата седмица да му кажа, че момчето изобщо не се е появило, и да му върна парите — въздъхна Страйк. — Не е особено достоверно, но не искам да хукнат да ме издирват.
— Той ти е дал…
— „Маймунка“, петстотин лири, Робин — отговори Страйк. — Как му казват на това в Йоркшър?
— Шокиращо малка сума за намушкване на тийнейджър — някак насилено отвърна Робин и после, спипала Страйк неподготвен, зададе въпроса: — Как ти се стори Матю?
— Приятен човек — излъга механично Страйк.
Въздържа се от разпростиране. Тя не беше глупава; при много предишни случаи той беше впечатлен от усета й към лъжата, към фалшивата нотка. И въпреки това не можа да се сдържи бързо да прехвърли разговора на друга тема.
— Започвам да си мисля, че може би следващата година, ако осъществим добра печалба и ти вече си получила повишение на заплатата си, ще е оправдано да вземем и още някого в офиса. Съсипвам се от работа, не мога да продължавам вечно така. На колко клиенти се наложи да откажеш напоследък?
— На неколцина — отвърна Робин със самообладание.
Като си даваше сметка, че не бе проявил достатъчно ентусиазъм по повод Матю, но решен да не става още по-лицемерен, Страйк отново се оттегли в кабинета си и затвори вратата зад себе си.
В този случай обаче Страйк беше само наполовина прав.
Робин наистина се бе почувствала разочарована от отговора му. Ясно й беше, че ако Страйк наистина бе харесал Матю, не би избрал фразата „приятен човек“. Щеше да каже „Да, бива си го“ или „Би могла да направиш и по-лош избор“.
Онова, което я подразни и дори оскърби, бе предложението му да включат още един служител. Робин се обърна отново към монитора на компютъра си и яростно затрака по клавиатурата, като блъскаше клавишите по-силно от обикновено, докато пишеше седмичната фактура за развеждащата се брюнетка. Мислила си бе — очевидно погрешно — че тук е повече от секретарка. Помагала бе на Страйк да се сдобие с нужните доказателства, довели до осъждането на убиеца на Лула Ландри; някои от тях дори бе събрала сама, по своя инициатива. През месеците оттогава неведнъж бе вършила работа извън задълженията на секретарка, като бе придружавала Страйк при проследяване, когато би изглеждало по-естествено да са двойка, очаровала бе портиери и неподатливи свидетели, които инстинктивно ставаха резервирани заради размерите на Страйк и навъсеното му изражение, без да се споменават многото обаждания от името на жени по телефона, които Страйк с неговия плътен глас нямаше надежда да имитира.
Робин бе приемала, че Страйк мисли в същата посока като нея: от време на време бе казвал неща от рода: „Добре е за детективското ти обучение“ или „Ще ти е от полза един курс по контранаблюдение“. Предполагала бе, че щом бизнесът им напълно се стабилизира (и че би могла с основание да заяви своите заслуги за това), ще получи обучението, каквото знаеше, че ще й е нужно. А сега излизаше, че тези намеци са случайно подхвърляни, нещо като разсеяно поглаждане на машинописката по главата. Какво тогава правеше тя тук? Защо бе отказала толкова по-добри предложения? (В яда си Робин предпочете да забрави колко малко бе желала работата в „Човешки ресурси“, макар да бе добре платена.)