— Искаш ли още едно питие? — попита я Страйк.
Върна се на бара. На отсрещната стена имаше препариран сив папагал в стъклена витринка. Беше единствената странна приумица в заведението, а той беше достатъчно толерантно настроен към това автентично кътче от стария Лондон, за да допусне уважително, че папагалът някога бе кряскал и бърборил между стените му, а не бе купен вече препариран като безвкусен аксесоар.
— Знаеш ли, че Куин е изчезнал? — попита Страйк, щом отново седна до Нина.
— Да, чух слуховете. Не съм изненадана след шумотевицата, която предизвика.
— Познаваш ли Куин?
— Не бих казала. Идва понякога в издателството и се опитва да флиртува, загърнат с глупавата си пелерина, перчи се, все гледа да шокира хората. Намирам го жалък и никак не харесвам книгите му. Джери ме убеди да прочета „Грехът на Хобарт“ и според мен беше ужасна.
— Знаеш ли дали някой се е чувал с Куин наскоро?
— Нямам такива сведения.
— И никой не се сеща защо е написал книга, която неизбежно е щяла да му докара съдебни искове?
— Всички предполагат, че е имал голям скандал с Даниъл. Накрая се скарва с всички; бил е с бог знае колко издателства през годините. Чух и такива приказки: Даниъл издавал романите на Оуен само защото така изглеждало, че Оуен му е простил, задето се е държал ужасно с Джо Норт. А че Оуен и Даниъл не се обичат много, това е общоизвестно.
Страйк си припомни красивия рус млад мъж, когото бе видял на снимката, висяща на стената на Елизабет Тасъл.
— И как по-точно Чард е бил ужасен с Норт?
— Подробностите са ми малко смътни — обясни Нина, — но знам, че е бил такъв. Оуен се беше заклел никога да не работи за Даниъл, но след като изреди почти всички други издателства, престори се, че е грешал за Даниъл, а Даниъл го прибра с убеждението, че подобрява имиджа си. Поне така говорят всички.
— А знаеш ли дали Куин е имал скандал с Джери Уолдгрейв?
— Не, и това е най-странното. Защо атакува Джери? Той е прекрасен! Макар че от онова, което съм чувала, човек не можел…
Страйк забеляза, че в този момент тя за пръв път обмисляше какво ще каже, преди да продължи малко по-отрезвено:
— Не можело точно да се определи накъде бие Оуен в онази част от романа, където е вкарал Джери, а както казах, аз не съм я чела. Но Оуен е описал куп хора — продължи Нина. — Чух, че и собствената му съпруга я имало там, а по отношение на Лиз Тасъл бил направо зъл. Вярно, че тя може да бъде кучка, но всички знаят, че остана редом с Оуен в добри и лоши времена. Лиз никога вече няма да може да пусне нещо за издаване в „Роупър — Чард“; всички са й бесни. Знам, че поканата й за довечера е оттеглена по нареждане на Даниъл. Ужасно унизително. След няколко седмици е предвидено парти за Лари Пинкълман, един от другите й автори, а за него не могат да оттеглят поканата й — Лари е такъв сладур, всички го обожават — ала кой знае как ще бъде посрещната, ако се появи.
— И така — отсече Нина, като отметна светлокестенявия си бретон и рязко промени темата. — Откъде се предполага, че се познаваме двамата с теб, след като се озовем на партито? Ти гадже ли си ми, или какво?
— На съдружниците позволяват ли им се гаджета?
— Да, но на никого не съм казала, че се срещам с теб, значи не може да е много отдавнашна връзка. Ще кажем, че сме се засекли на купон миналата седмица, става ли?
Страйк изпита почти поравно безпокойство и поласкана суета от ентусиазма, с който тя предлагаше мнима любовна връзка.
— Трябва да се изпикая, преди да тръгнем — заяви той и тежко се надигна от дървената пейка, докато тя пресушаваше третата си чаша.
Стълбите, водещи надолу към тоалетната на „Олд Чешайър Чийз“, бяха шеметно стръмни, а таваните толкова ниски, че той успя да чукне главата си, макар и приведен. Докато потъркваше слепоочието си и ругаеше под нос, хрумна му, че му е даден божествен знак, за да му напомни кое беше добра идея и кое не беше.
13