— Познавам си я аз Лиз Тасъл — изръмжа Уолдгрейв и Страйк с интерес забеляза искрица неподправен гняв у този добродушен пиян редактор. — Съвсем наясно е била какво прави, като е дала ход на проклетата книга. Решила е, че това е нейният шанс да спечели някакви пари от Оуен. Добра реклама на гърба на скандала с Фанкорт, когото тя мрази от години. Ала сега, когато работата се разсмърдя, отрича се от клиента си. Направо безобразно поведение.
— Даниъл е оттеглил поканата си към нея за тази вечер — обади се мургавото момиче. — Наложи ми се да й позвъня, за да й го съобщя. Ужасно беше.
— Знаеш ли къде може да е отишъл Оуен, Джери? — попита Нина.
Уолдгрейв вдигна рамене.
— Навсякъде може да е. Но където и да е, надявам се да е добре. Въпреки всичко изпитвам привързаност към глупавия негодник.
— Какъв е този грандиозен скандал с Фанкорт, за който пише? — попита червенокосата. — Чух някой да казва, че бил свързан с критическа статия…
Всички от групата освен Страйк заприказваха едновременно, ала гласът на Уолдгрейв се извиси над другите и жените замълчаха с инстинктивната любезност, каквато винаги демонстрираха пред мъже в недобро състояние.
— Мислех, че тази история всички я знаят — каза Уолдгрейв с още едно сподавено хълцане. — Накратко, Елспет, първата жена на Майкъл, написа много слаб роман. Негова анонимна пародия се появи в литературно списание. Тя изрязала пародията, забола я отпред на роклята си и се задушила с газ в стил „Силвия Плат“.
Червенокосата ахна.
— Самоубила се е?
— Да — потвърди Уолдгрейв и отново си пийна вино. — „Писатели“ е синоним на „ненормалници“.
— Кой беше написал пародията?
— Всички винаги са смятали, че е Оуен. Той го отричаше, но това е естествено предвид последствията — отвърна Уолдгрейв. — Оуен и Майкъл никога повече не си проговориха след смъртта на Елспет. Ала в „Bombyx Mori“ Оуен хитро е прокарал предположението, че автор на пародията е самият Майкъл.
— Божичко! — ахна смаяна червенокосата.
— Като стана дума за Фанкорт — додаде Уолдгрейв и погледна часовника си, — поръчано ми е да съобщя на всички, че долу в девет часа ще бъде направено тържествено съобщение. Гледайте да не го пропуснете, момичета.
И той се отдалечи с нестабилна походка. Две от момичетата загасиха цигарите си и го последваха. Блондинката се насочи към друга групичка.
— Джери е прекрасен, нали? — обърна се Нина към Страйк, зъзнеща в дълбините на вълненото си палто.
— Много благороден и великодушен човек — съгласи се Страйк. — На друг, изглежда, не му е хрумвало, че Куин вероятно не е бил съвсем наясно какво е вършел. Искаш ли да се приберем на топло?
Изтощението напираше в крайчеца на съзнанието на Страйк. От сърце жадуваше да се прибере у дома си, да започне уморителния процес по приспиване на крака си (както го описваше сам пред себе си), да затвори очи и да опита какво е осемчасов непрекъснат сън, преди да стане на сутринта, за да поеме по петите на поредния неверен съпруг.
Пространството долу беше още по-запълнено с хора. Нина спря на няколко пъти да крещи в ушите на познати. Страйк бе представен на трътлеста романтична новелистка, запленена от разкоша на евтиното шампанско, и на съпругата на Джери Уолдгрейв, която поздрави Нина по пиянски прочувствено иззад буйната си разрошена черна коса.
— Вечно се докарва на хората — студено коментира Нина, когато се освободи от нея и поведе Страйк по-близо към временната сцена. — Произхожда от богато семейство и не пропуска да демонстрира, че Джери е под нейното ниво. Ужасна снобка.
— Явно е впечатлена от баща ти, дворцовият адвокат, нали? — попита Страйк.
— Имаш направо стряскаща памет — изгледа го възхитена Нина. — Не, мисля, че… Вярно, нося благородническа титла, но какво от това? Ала хора като Фенела й придават значение.
Някакъв служител нагласяше микрофон върху дървена катедра на сцената край бара. Логото на „Роупър — Чард“ — възел от въже помежду двете имена, и „Стотна годишнина“ бяха изписани върху флаг.
Последва досадно десетминутно чакане, през време на което Страйк отговаряше любезно и на място на бъбренето на Нина, а това изискваше значително усилие, тъй като тя беше много по-ниска от него, а в помещението ставаше все по-шумно.
— Тук ли е Лари Пинкълман — попита я, припомнил си стария детски писател от стената на Елизабет Тасъл.
— О, не, той мрази партитата — отвърна весело Нина.