Коварният съпруг, обект на търсенето му, настояваше, че съпругата му, с която се бяха разделили (клиентката брюнетка на Страйк), е изгубила поради пиянска небрежност няколко много ценни бижута по време на престоя на двойката в хотел. Страйк случайно знаеше, че съпругът има среща на Бонд стрийт тази сутрин, и предчувствието му подсказваше, че уж изгубените бижута ще се появят изненадващо.
Обектът му влезе в бижутерския магазин, а Страйк разглеждаше една отсрещна витрина. След като онзи си тръгна половин час по-късно, Страйк отиде да пие кафе, изчака да минат два часа и влезе в бижутерския магазин, където увери, че жена му обожава изумруди. След половинчасово театрално колебание над различни накити преструвките му бяха възнаградени и му показаха колието, което брюнетката подозираше, че безпътният й мъж е задигнал. Страйк го купи мигом — сделка, възможна само поради факта че клиентката го бе авансирала с десет хиляди лири за целта. Десет хиляди лири, за да докаже измамата на съпруга си, бяха нищо за жена, която щеше да получи извънсъдебно споразумение, възлизащо на милиони.
Страйк си взе кебап на път за къщи. След като заключи колието в малък сейф, инсталиран в офиса му (използван обикновено за инкриминиращи снимки), отиде на горния етаж, направи си силен чай, свали си костюма и включи телевизора, за да може да хвърля по едно око на мача „Арсенал“ — „Спърс“. После се изтегна на леглото и зачете ръкописа, откраднат предишната вечер.
Както му бе казала Елизабет Тасъл, „Bombyx Mori“ беше перверзна версия на „Напредъкът на поклонника“ — действието се развиваше в несъществуваща страна от фолклорен тип, в която въпросният главен герой (гениален млад писател) бе поел от остров, населен с формени идиоти, твърде слепи да видят таланта му, на символично пътуване към далечен град. Богатият странен език и образността бяха познати на Страйк от внимателния му прочит на „Братята Балзак“, ала интересът към съдържанието го водеше напред.
Първият познат образ, който изплува от мъчните за възприемане и често нецензурни изречения, бе този на Лионора Куин. Докато талантливият млад Бомбикс пътуваше през земя, населена от всевъзможни опасности и чудовища, срещна Конкубина, жена, описана пестеливо като „силно похабена уличница“, която го плени, върза го и успя да го изнасили. Лионора бе живо описана: слаба повлекана с големи очила, с лишен от емоции безучастен маниер. След като системно бе подлаган на тормоз в продължение на няколко дни, Бомбикс убеди Конкубина да го освободи. Тя беше толкова неутешима при неговото заминаване, че Бомбикс се съгласи да я вземе със себе си: първият пример на честите за повествованието странни като насън обрати, където лошото и плашещото ставаше добро и разумно без никакво обосноваване и извинение.
Няколко страници по-нататък Бомбикс и Конкубина бяха атакувани от създание, наречено Паразита, в което Страйк лесно разпозна Елизабет Тасъл: с квадратна челюст, дебел глас и плашещо. И отново Бомбикс се съжали над създанието, след като то приключи да го насилва, и му позволи да се присъедини към него. Паразита имаше неприятния навик да суче от Бомбикс, докато той спи. В резултат на това Бомбикс отслабна и започна да крее.
Полът на Бомбикс изглеждаше странно променлив. Съвсем отделно от очевидната му способност да кърми, скоро той започна да демонстрира белези на бременност, въпреки че продължаваше да доставя удоволствие на нимфоманки, които редовно срещаше по пътя си.
Докато напредваше през цветистите мръсотии, Страйк се чудеше колко ли портрета на реални хора бе пропуснал да забележи. Насилието при срещите на Бомбикс с други хора беше смущаващо; това бе някакво садомазохистично безумие. Ала вродените невинност и чистота на Бомбикс бяха повтаряща се тема, твърдението, че е гениален, очевидно трябваше да е достатъчно на читателя, за да му опрости престъпленията, които той вършеше също така безогледно като чудовищата наоколо му. Докато обръщаше страниците, Страйк си припомни мнението на Джери Уолдгрейв, че Куин е душевноболен; започваше да клони към неговата гледна точка…
Мачът всеки момент щеше да започне. Страйк остави ръкописа с усещането, че е бил затворен за дълго в тъмно и мръсно мазе, далеч от въздух и естествена светлина. Сега изпитваше единствено приятно предчувствие. Убеден беше, че „Арсенал“ ще победи — „Спърс“ не бяха успявали да ги преборят на техен терен вече седемнайсет години.
В продължение на четирийсет и пет минути Страйк се отдаде на удоволствие и чести насърчителни подвиквания, докато отборът му вече водеше с два на нула.