На полувремето той неохотно заглуши звука и се върна към ексцентричния свят от фантазията на Оуен Куин.
Не разпозна никого, докато Бомбикс не наближи града, който беше неговата крайна цел. Тук, на мост над рова, заобикалящ градските стени, стоеше едра, тромава и късогледа фигура: Резача.
Резача носеше ниско нахлупена шапка с козирка вместо очила с рогови рамки и преметнат през рамо шаващ окървавен чувал. Бомбикс прие предложението на Резача да заведе него, Конкубина и Паразита до тайна врата към града. Вече претръпнал към сексуалните насилия, Страйк не беше учуден, че Резача си бе наумил да извърши кастрация на Бомбикс. В последвалата схватка чувалът се свлече от гърба на Резача и отвътре изскочи женско джудже. Резача остави Бомбикс, Конкубина и Паразита да избягат, докато той хукна да преследва джуджето; Бомбикс и спътничките му успяха да открият дупка в градските стени и когато погледнаха назад, видяха Резача да дави дребното създание в рова.
Страйк беше толкова погълнат от четивото, та не бе забелязал, че мачът е възобновен. Погледна към телевизора със заглушен звук.
— Мамка му!
Два на два: колкото и да не бе за вярване, „Спърс“ бяха изравнили резултата. Страйк метна ръкописа настрани възмутен. Защитата на „Арсенал“ се огъваше пред очите му. Това трябваше да бъде победа. Целеха се към първото място в лигата.
— Мамичката му! — ревна Страйк десет минути по-късно, когато топката бе изстреляна покрай Фабиански.
„Спърс“ бяха спечелили.
Той изключи телевизора с още няколко гневни ругателства и погледна часовника си. Разполагаше само с половин час, за да вземе душ и да се облече, преди да вземе Нина Ласелс от „Сейнт Джонс Уд“; заобиколното пътуване до „Бромли“ щеше да му струва цяло състояние. Мисълта, че му оставаше последната една четвърт от ръкописа на Куин, му донесе крайно неудоволствие; изпита родство с Елизабет Тасъл, която бе прескочила финалните пасажи.
Дори не беше сигурен защо изобщо го чете, освен от любопитство.
Потиснат и раздразнен, той се запъти към душа, като му се щеше да можеше да прекара вечерта у дома и противно на всяка логика си мислеше, че ако вниманието му не бе отклонено от извратения и кошмарен свят на „Bombyx Mori“, „Арсенал“ можеше да победи.
15
Казвам ти, не е модерно да си в крак с всичките връзки в града.
— Е, какво е впечатлението ти от „Bombyx Mori“? — попита Нина, когато потеглиха от нейния апартамент с такси, което никак не му беше по джоба.
Ако не я беше поканил, Страйк щеше да пътува до „Бромли“ и обратно с обществения транспорт, при все цялото му неудобство и времето, което щеше да загуби.
— Продукт на болно съзнание — заяви Страйк.
Нина се разсмя.
— Но ти не си чел останалите книги на Оуен; и те са също толкова ужасни. Признавам, че тази ги води в предизвикването на гадене. А какво ще кажеш за гнойната бучка на Даниъл?
— Още не съм стигнал до там. Ето нещо, което да очаквам с нетърпение.
Под топлото вълнено палто от вчера тя носеше прилепнала черна рокля с презрамки, която Страйк успя да огледа безпроблемно, когато тя го покани в апартамента си в „Сейнт Джонс Уд“, докато си вземаше чантата и ключовете. Беше грабнала и бутилка вино от кухнята, когато го видя, че е с празни ръце. Умно и хубавичко момиче с добри обноски, ала стремежът й да го придърпа още в същата вечер на запознанството им или пък в краен случай в съботата подсказваше безразсъдност или може би нужда от запълване на празнота.
Страйк се запита на какво си въобразяваше, че играе той самият, когато се отдалечиха от сърцето на Лондон към район на обитатели собственици, към просторни къщи, задръстени със скъпи кафемашини, телевизори HD, към всичко, което никога не бе притежавал и което сестра му тревожно държеше да бъде негова върховна амбиция.
Типично бе за Луси да даде вечеря за рождения му ден в нейната къща. Тя беше по природа лишена от въображение и макар в дома си да бе по-затормозена, отколкото където и да било другаде, ценеше високо придобивките в него. Също така характерно за нея бе да настоява да му устрои вечеря, която той не искаше, и да не разбира причината за неговото нежелание. В света на Луси рождените дни неизменно се празнуваха и никога не биваха забравяни: тортата със свещички, картичките и подаръците бяха задължителни; редът трябваше да бъде спазен и традициите продължени.