Выбрать главу

— Какво се случи с къщата? — попита Страйк Нина, докато Луси му подаваше чиния с агнешко.

— О, това беше преди цяла вечност, сигурно е била продадена — каза Нина. — Не биха искали да владеят съвместно каквото и да било, мразят се от години. Още откакто Елспет Фанкорт се самоуби заради онази пародия.

— Не знаеш ли къде е къщата?

— Той не е там — снижи почти до шепот гласа си Нина.

— Кой не е там? — попита Луси, едва прикриваща раздразнението си.

Плановете й за Страйк бяха осуетени. Сега тя вече никога нямаше да хареса Нина.

— Един от писателите ни е изчезнал — обясни Нина. — Съпругата му е помолила Корморан да го открие.

— Някой успял ли? — попита Грег.

Без съмнение, на Грег му бе омръзнало жена му да се тревожи многословно за толкова умния си, но непрактичен брат, чийто бизнес едва креташе въпреки неуморната му работа, но думата „успял“ с целия й подтекст, произнесена от Грег, подейства на Страйк като опарване с коприва.

— Не — каза той. — Не мисля, че ти би определил Куин като успял.

— Кой те нае, Корм? Издателството ли? — попита напрегнато Луси.

— Жена му — отвърна Страйк.

— Дано е в състояние да плати сметката все пак — отбеляза Грег. — Не се хващай с клиенти с пробити джобове, Корм, това трябва да ти е първо правило в бизнеса.

— Учуден съм, че не си записваш тези перли на мъдростта — полугласно измърмори Ник на Страйк, докато Луси предлагаше на Маргърийт по още от всичко на масата (компенсация, задето нямаше да отведе Страйк у дома си и да се омъжи за него, при което той щеше да живее в къща с лъскава кафемашина само на две преки от Луси и Грег).

След вечерята се преместиха в обзаведената с бежова мека мебел дневна, където бяха връчени подаръци и картички. Луси и Грег му бяха купили нов часовник.

— Защото знам, че последният ти се счупи — поясни Луси.

Трогнат, задето тя бе запомнила, у него лумна обич и временно заличи раздразнението му, че тя го бе дотътрила тук тази вечер, че му опяваше за житейските му решения, че се бе омъжила за Грег… Свали евтиния, но вършещ работа заместител, който си бе купил сам, и вместо него сложи часовника от Луси: беше голям и лъскав, с метална каишка и приличаше на дубликат на този на Грег.

Ник и Илса му бяха купили „онова уиски, дето го обичаш“ — „Аран“, единичен малц. Силно му напомни за Шарлот, с която го беше вкусил за пръв път, ала всяка възможност за меланхоличен спомен бе пометена от неочакваната поява на прага на три фигури по пижами, най-високата от които попита:

— Ще има ли вече торта?

Страйк никога не бе искал деца (настройка, която Луси окайваше) и почти не познаваше племенниците си, защото не ги виждаше често. Най-големият и най-малкият сподириха майка си до кухнята, за да донесат тортата за рождения му ден. Средното момче обаче се насочи право към Страйк и му подаде собственоръчно изработена картичка.

— Това си ти — обясни Джак, като посочи към рисунката. — Получаваш си медала.

— Нима имаш медал? — попита Нина, усмихната и с разширени очи.

— Благодаря, Джак — каза Страйк.

— Искам да стана войник — заяви Джак.

— Вината е твоя, Корм — обади се Грег и Страйк долови известна враждебност. — Все войнишки играчки му подаряваш. Разправяш му за пистолета си.

— За двата си пистолета — поправи Джак баща си. — Имал си два пистолета — обърна се той към Страйк. — Но е трябвало да ги върнеш.

— Добра памет имаш — похвали го Страйк. — Далеч ще стигнеш.

Луси се появи с домашно приготвена торта, върху която бяха запалени трийсет и шест свещички и имаше украса от безброй разноцветни шоколадови дражета. Когато Грег загаси лампата и всички запяха, Страйк бе обзет от почти непреодолимо желание да си тръгне. Щеше да позвъни за такси в мига, в който успееше да се измъкне от стаята; междувременно залепи усмивка на лицето си, духна си свещите, избегна погледа на Маргърийт, която невъздържано го поглъщаше с очи, седнала на едно кресло наблизо. Не беше негова вината, че добронамерени приятели и роднини го караха да играе ролята на рицаря спасител на изоставени жени.

Страйк повика такси от тоалетната на долния етаж и половин час по-късно съобщи, че за съжаление, двамата с Нина трябва да тръгват; на следващия ден се налагаше да става рано.

В препълненото и шумно антре, след като Страйк сръчно избегна целувка по устата от Маргърийт, докато племенниците му беснееха, превъзбудени от изядените късно вечерта сладкиши, а Грег твърде старателно помагаше на Нина да си облече палтото, Ник прошушна на Страйк: