Страйк тръгна нагоре по стълбите. На слизане или на качване по тях някой беше изливал зловонната корозивна течност от доста голям контейнер — имаше я навсякъде, дори по прозоречния перваз на площадката, където боята се бе издула и напукала.
На първия етаж Страйк спря рязко. Дори през дебелата вълнена тъкан на палтото си усети нещо друго, което острият промишлен химикал не успяваше да замаскира. Сладникав мирис на гнило и гранясало: зловонието на разлагаща се плът.
Не се насочи към нито една от затворените врати на първия етаж. Вместо това с уискито за рождения му ден, полюшващо се глупаво в пластмасовия плик, продължи бавно по стъпките на излелия киселината по следващото рамо на осеяните с петна стълби, където лакът бе изгорял, а резбованите парапети бяха разядени и изгубили блясък.
С всяка крачка на Страйк вонята на разложение се засилваше. Това му напомни времето, когато забиваха дълги колчета в пръстта в Босна, а после ги вадеха и помирисваха върховете им — единственият сигурен начин за откриване на масови гробове. Притисна яката по-плътно към устата си, щом стигна на последния етаж в студиото, където някога бе работил викториански художник на непроменящата се северна светлина.
Страйк се забави на прага само няколко секунди, колкото да издърпа надолу ръкава на ризата си, за да покрие голата му ръка, така че да не оставя отпечатъци по дървената врата, когато я отвори. Пълната тишина бе нарушена от лекото изскърцване на пантите, а после от жуженето на рояк мухи.
Бе очаквал гледка на смърт, но не и това.
Труп: овързан, вонящ, разлагащ се, празен и изкормен, лежеше на пода, вместо да виси от метален ченгел, където му бе мястото. Ала онова, което приличаше на заклано прасе, носеше човешки дрехи.
Лежеше под високите сводести греди, окъпан в светлина, струяща през грамадния романски тип прозорец, и макар това да бе частна къща и зад стъклото все така да долиташе шумът от уличното движение, Страйк имаше чувството, че стои прималял от гадене в храм, станал свидетел на кърваво жертвоприношение, акт на нечестиво оскверняване.
Седем чинии и седем комплекта прибори бяха подредени около разлагащото се тяло, сякаш бе гигантско парче месо за угощение. Торсът бе разрязан от гърлото до таза и Страйк бе достатъчно висок да види дори и от прага зейналата черна кухина. Вътрешностите ги нямаше, сякаш бяха изядени. По целия труп имаше обгоряла тъкан и плът, което засилваше гнусното внушение, че е бил готвен и с него е пирувано. На места мъртвото тяло лъщеше, почти течно на вид. Четири съскащи радиатора ускоряваха гниенето.
Разложеното лице лежеше най-далеч от него, близо до прозореца. Страйк го погледна, примижал, без да мърда и с опит да не диша. Едва успя да зърне валмо жълтееща брада и една прогорена очна ябълка.
И ето че при всичкия си опит с гледки на мъртви и осакатени Страйк трябваше да се бори с порива да повърне сред задушаващата смесена смрад от химикала и трупа. Премести под мишница найлоновия плик, извади от джоба мобилния си телефон и снима изложеното пред него от толкова много ъгли, колкото успя, без да влиза по-навътре в стаята. После заднешком излезе от ателието, остави вратата да се затръшне сама, от което наситеното зловоние не отслабна ни най-малко, и набра 999.
Бавно и внимателно, за да не се подхлъзне и падне, макар отчаяно да копнееше да вдиша колкото може по-бързо свежия, чист, измит от дъжда въздух, Страйк заслиза по съсипаните стълби, за да изчака полицията на улицата.
17
Страйк не за пръв път посещаваше Скотланд Ярд по настояване на Централното полицейско управление. Предишното му интервю също беше по повод на труп и на детектива му хрумна, докато чакаше в стая за разпити много часове по-късно с вече попритъпила се болка в коляното от дългото принудително обездвижване, че и тогава бе правил секс предишната нощ.