— Какво смешно име.
— Да, такова е — съгласи се Страйк и нещо го накара да добави: — Кръстен съм на един великан.
— Колко интересно — заяви Орландо и продължи да се поклаща.
— Влез — рязко изрече Лионора и посочи на Страйк кухнята. — Трябва да ида до тоалетната. След мъничко съм при теб.
Страйк продължи напред по тесния коридор. Вратата на кабинета беше затворена и той подозираше, че още е заключена.
Когато стигна до кухнята, с изненада установи, че не е единственият посетител. Джери Уолдгрейв, редакторът от „Роупър — Чард“, седеше до кухненската маса, стиснал букет цветя в мрачни лилави и сини багри и с тревожно бледо лице. Втори букет, все още с целофана, стърчеше от мивката, пълна с мръсни съдове. Пред нея стояха пликове от супермаркета, още пълни с продукти.
— Здравейте — каза Уолдгрейв, като се понадигна от мястото си и замига срещу Страйк през очилата си с рогови рамки. Очевидно не разпозна детектива от предишната им среща в тъмната градина на покрива, защото попита, като протегна ръка: — Роднина ли сте?
— Семеен приятел — отвърна Страйк и двамата се ръкуваха.
— Ужасна история — рече Уолдгрейв. — Отбих се да проверя не мога ли да сторя нещо. Но откакто съм дошъл, тя все в банята седи.
— Ясно — отвърна Страйк.
Уолдгрейв отново седна на мястото си. Орландо се вмъкна странишком в тъмната кухня, гушнала косматия си орангутан. Мина много дълга минута, през която Орландо, най-свободно чувстващата се измежду тях, ги разглеждаше без сянка от стеснение.
— Имаш хубава коса — съобщи накрая на Джери Уолдгрейв. — Бухнала.
— Щом казваш — усмихна й се Уолдгрейв.
Тя отново се измъкна навън по същия начин, по който бе влязла.
Последва ново кратко мълчание, през което Уолдгрейв се суетеше с цветята, а погледът му обхождаше кухнята.
— Не мога да повярвам — каза накрая.
Чуха шумното промиване на тоалетната на горния етаж, тропот по стълбите и Лионора се върна с Орландо по петите й.
— Съжалявам — каза на двамата мъже. — Нещо съм поразстроена.
Ясно беше, че говори за стомаха си.
— Виж, Лионора — рече Джери Уолдгрейв, явно умиращ от неудобство, и се изправи, — няма да ти се натрапвам сега, когато приятелят ти е тук…
— Той ли? Не е приятел, детектив е — заяви Лионора.
— Моля?
Страйк си припомни, че Уолдгрейв е глух с едното ухо.
— Кръстен е на великан — обади се Орландо.
— Той е детектив — надвика Лионора дъщеря си.
— О — отрони смаян Уолдгрейв. — Не знаех… но защо…?
— Защото ми е нужен такъв — отвърна кратко Лионора. — От полицията мислят, че аз съм сторила това на Оуен.
Възцари се тишина. Неловкостта, изпитвана от Уолдгрейв, бе осезаема.
— Татко ми умря — информира Орландо присъстващите.
Погледът й бе директен и настойчив, търсеше реакция. Страйк, който съзнаваше, че поне един от тях трябва да покаже такава, изрече:
— Знам. Това е много тъжно.
— И Една каза, че е тъжно — отговори Орландо, сякаш се бе надявала на нещо по-оригинално, след което отново се изнесе от стаята.
— Седнете — покани Лионора двамата мъже. — За мен ли са? — посочи тя цветята в ръката на Уолдгрейв.
— Да — каза той, като се приведе леко, докато й ги подаваше, но остана прав. — Виж, Лионора, не искам да ти отнемам време точно сега, сигурно си много заета… с подготовката и…
— Не ми дават тялото му — със съсипваща откровеност заяви Лионора, — така че засега не мога да правя никаква подготовка.
— О, има и картичка към букета — отчаяно промърмори Уолдгрейв и затършува из джобовете си. — Заповядай… Е, ако можем да направим нещо, Лионора, насреща сме…
— Не виждам с какво може да помогне някой — отсече Лионора и взе подадения й плик.
Седна до масата, където Страйк вече си бе придърпал стол, доволен да облекчи крака си.
— Е, аз ще тръгвам, та да може да си поговорите — каза Уолдгрейв. — Лионора, не ми е приятно, че трябва да те питам в такъв момент, но… дали имаш тук копие от „Bombyx Mori“?
— Не — отвърна тя. — Оуен го взе със себе си.
— Много се извинявам, но ще ни е от полза да… Възможно ли е да погледна, та да видя дали някаква част не е останала?
Тя се втренчи в него през огромните си демодирани очила.
— Полицията прибра всичко, което той остави — съобщи. — Вчера опразниха кабинета му като силна доза очистително. Заключиха го и взеха ключа с тях… И самата аз не мога да вляза там.