Выбрать главу

Тя написа адреса и телефона си със закръглен по детски почерк, но като че се изненада, задето й искаше снимка.

— Че за какво ви е снимка? Той е в хотела за отдих на писатели. Вие просто накарайте Крисчън Фишър да ви каже къде се намира.

Вече беше излязла през вратата, преди Страйк, уморен и изтръпнал, да успее да се надигне зад бюрото си. Чу я да казва бодро на Робин „Благодаря за чая“, после стъклената външна врата се отвори и затвори и новата му клиентка вече я нямаше.

4

Рядкост е да имаш находчив приятел.

Уилям Конгрийв, „Двойна игра“

Страйк се отпусна на канапето във външния офис. То беше почти ново, бе се охарчил сериозно за него, тъй като беше счупил предишното, което беше от първоначалното обзавеждане на офиса. Тапицирано с изкуствена кожа, която му се видя елегантна в шоурума, то издаваше шумове, подобни на пръдня, ако човек не улучеше правилната посока на движение по него. Асистентката му — висока, със съблазнителни извивки, сияеща кожа и блестящи сиво-сини очи — го разглеждаше изпитателно над чашата си с кафе.

— Изглеждаш ужасно.

— Цяла нощ измъквах подробности за един пер в сферата на сексуалните извращения и финансовите злоупотреби от истерична жена — поясни Страйк с гигантска прозявка.

— Лорд Паркър? — ахна Робин.

— Същият — отвърна Страйк.

— И той…?

— Спял е с три жени едновременно и пращал милиони в офшорни банки — каза Страйк. — Ако имаш здрав стомах, може да разгърнеш „Нюз ъв дъ Уърлд“ тази неделя.

— Как узна всичко това, за бога?

— От познат на познат — отвърна лаконично Страйк.

Отново се прозя, и то толкова широко, та изглеждаше болезнено.

— Трябва да идеш да си легнеш — заяви Робин.

— Да, трябва — съгласи се Страйк, но не помръдна.

— Нямаш нищо до срещата с Гънфри в два следобед.

— Гънфри — въздъхна Страйк и се зае да разтрива очните си ябълки. — Защо всичките ми клиенти са дрисни?

— Госпожа Куин не изглеждаше дрисня.

Той й отправи помътен поглед през дебелите си пръсти.

— Откъде знаеш, че съм поел случая й?

— Сигурна бях, че ще го поемеш — отвърна Робин и не успя да прикрие усмивката си. — Тя е твоят тип.

— Жена на средна възраст, дето се носи по модата на осемдесетте?

— Твой тип клиент. А и ти искаше да натриеш носа на Бейкър.

— И май успях, а?

Телефонът иззвъня. Все още ухилена, Робин го вдигна.

— Офисът на Корморан Страйк — изрече тя. — О, здравей!

Беше годеникът й Матю. Тя хвърли изкосо поглед към шефа си. Страйк седеше със затворени очи, наклонена назад глава и ръце, скръстени пред масивните му гърди.

— Слушай — заговори Матю в ухото на Робин; той никога не звучеше много дружелюбно, когато й звънеше от службата си. — Налага ми се да преместя срещата за по питие от петък в четвъртък.

— О, Мат — рече тя, като се стараеше в гласа й да не прозвучат разочарование и раздразнение.

Уговорката за това конкретно събиране на по питие се променяше за пети път. Единствено Робин от тримата участници не беше променяла часа, датата или мястото и се бе показвала отзивчива и достъпна във всички случаи.

— Защо? — измърмори.

Откъм канапето внезапно се раздаде хъркане. Страйк бе заспал, както си седеше с отметната назад към стената голяма глава и все още скръстени ръце.

— Имаме разпивка в службата на деветнайсети — отвърна Матю. — Ще изглежда зле, ако не отида. Трябва да се мерна поне.

Тя потисна импулса да му се тросне. Матю работеше за известна счетоводна фирма и понякога се държеше, сякаш това му налагаше социални задължения, присъщи по-скоро на дипломатически пост.

Тя беше сигурна, че знае истинската причина за промяната. Срещата беше отлагана няколкократно по молба на Страйк; във всеки от случаите той се бе оказвал зает с неотложна вечерна работа и макар извиненията му съвсем да не бяха фалшиви, те бяха подразнили Матю. Не че го бе казвал гласно, но Робин знаеше какво си мисли Матю — че Страйк смята своето време за по-ценно от неговото и работата си за по-важна.

През осемте месеца, откакто работеше за Корморан Страйк, шефът и годеникът й не се бяха виждали, не дори и в прословутата нощ, когато Матю я прибра от спешното отделение на болницата — беше придружила Страйк дотам с палтото й, увито стегнато около прободената му ръка, след като изобличен убиец се бе опитал да го очисти. Когато тя се появи разтърсена и окървавена от стаята, в която шиеха раната на Страйк, Матю бе отклонил предложението й да го запознае с ранения си шеф. Беше бесен по повод цялата история, макар Робин да го беше уверила, че тя самата не бе изложена на опасност в нито един момент.