Думите й отекнаха в стаята като погребален звън. Последва дълбока тишина. Главата на Ерик рязко се отметна назад като дръпната с остро движение кукла на конци. Дълги минути двамата се гледаха втренчено, без да кажат нищо повече.
Когато Ерик накрая се раздвижи, то беше да покрие с ръце лицето си. Катлийн видя гърдите му мъчително да се вдигат и падат, като че ли не можеше да си поеме въздух. Когато махна ръце от лицето си, каза тихо:
— Права си, Катлийн. Поведението ми е непростимо. Може би ще ти бъде трудно да приемеш извинението ми, но бих желал да се опиташ.
Искаше й се да се впусне към него, да му каже, че вината не е само негова, но той тръгна към външната врата и я отвори. Едва тогава се обърна отново с лице към нея, с унило отпуснати рамене.
— Изглежда, не съм достоен дори да се сравнявам с твоя съпруг за каквото и да било.
Не я изчака да мине пред него, тръгна в нощта, без да усеща хапещия ноемврийски студ. Не й оставаше нищо друго, освен да го последва. Всеки отиде до колата си и двете коли потеглиха към имението на Кирчоф. Когато пристигнаха и тръгнаха заедно към вратата, бяха поотчуждени един от друг от двама напълно непознати. Джордж ги посрещна в коридора и им каза, че Сет е в стаята си.
— Здравейте! — викна им весело Сет, когато влязоха. — Радвам се, че дойдохте точно сега. Джордж тъкмо се канеше да ме бие на шах. Предполагам, че ме мами, но не мога да го хвана.
Джордж се засмя и предложи да им донесе нещо за пиене. Сет му отказа любезно, а Ерик и Катлийн — със сдържана учтивост.
Той се оттегли и тримата останаха сами. Сет не показа с нищо, че е усетил напрежението между двамата. Веднага се впусна в обяснение на причината, поради която беше поискал да се срещне с тях още тази вечер. Когато им каза какво има предвид, Катлийн трескаво се замоли в себе си да го е чула погрешно.
— Аз… ти… Сет, да не си си загубил ума? Не мога да участвам в това пътуване до Карибско море!
— Защо не?
— За… защото не мога, ето защо! Какво ще правя там? — Не смееше да погледне Ерик, за да види неговата реакция на неприемливото предложение на Сет да придружи снимачния екип.
— Преди малко ми телефонираха от агенцията за манекени. Моделиерката, която изпращат с момичетата, не е на себе си. Страхува се, че ще й се потърси отговорност, ако нещо стане с дрехите, които ще вземат. Измори ме, докато се опитваше да ми обяснява невъзможността да се справи с всички изисквания към нея при това пътуване.
— Ерик, ти ще имаш достатъчно главоболия с грижите за камерите, с осветлението, времето, осигуряването на транспорта на двадесет души и т.н., за да можеш да мислиш и за това.
Направи пауза и пое дълбоко дъх.
— Катлийн, скъпа моя, ти си единственият човек, на когото имам пълно доверие и на когото и Ерик може да се довери. Можеш да поемеш нещата в ръцете си, да следиш всяко от момичетата да е облечено точно както трябва, когато камерите се насочат към него.
Катлийн зачупи ръце от вълнение. Не, тя не можеше, не можеше да тръгне на това пътуване! Не можеше да бъде в постоянен контакт с Ерик след разигралата се в жилището му сцена. Само един мазохист можеше да се съгласи на подобно нещо.
— Сет — засмя се тя с надеждата, че никой няма да усети истерията, която се прокрадваше зад смеха й, — не мога да взема участие в такова пътуване по това време на годината. Ти имаш нужда от мен тук, от помощта ми в магазините. А кой ще се грижи за Терън? Не искам да се разделям с него толкова дълго. Бях истински нещастна в Ню Йорк. Горкото дете, ще започне да си мисли, че съм го изоставила. — Не й се искаше да използва Терън по този начин, но нямаше избор — бореше се да запази разума си, живота си.
— Отхвърлям всеки един от твоите аргументи — заяви Сет. — Първо, магазините ми са преживели десетилетия празнични сезони и колкото и да е ценна помощта ти, сигурен съм, че ще преживеем този и без теб. Освен това вие ще се върнете две седмици преди Коледа. Знаеш точно толкова добре, колкото и аз, че Терън се чувства чудесно под грижите на Алис. Ти ще му липсваш, но той ще забрави за всичко веднага щом се върнеш и дори няма да си спомня, че известно време не си била с него.
— Но, Сет… не — мъчеше да се хване за сламка. Мисли! — заповяда си тя. — Не съм готова. Паспортът ми… дрехите… не мога…