— Сет, толкова се срамувам. Повярвай ми, не съм искала да ти причиня болка.
— Знам, любов моя. Моя най-скъпа любов.
— Нашата любов е много по-чиста от тази на другите — прошепна Катлийн.
Тъжният му смях погъделичка ухото й, притиснато до гърдите му.
— Не съм сигурен в това. Ако можех да ти дам силно, здраво тяло, с радост бих заменил по-чистата ни любов с друга… Но никой не би могъл да те обича повече от мен, Катлийн.
— Знам.
Сет я държа в ръцете си, докато остана с него. Тя плака дълго в извивката на врата му. Говореше му, но думите й бяха неразбираеми и несвързани. Никога не разбра как между тях се промъкна едно друго име. Но Сет го чу. Изразът на лицето му отрази силата на болката, която проряза сърцето му — болка и за себе си, и за своята любима…
Осемнадесета глава
Катлийн си почиваше под сламения покрив над масата с желанието да се чувства толкова спокойна, колкото изглеждаше външно. Имаха почивка. Всички от снимачния екип лежаха отпуснато по шезлонгите във вътрешния двор на Харис Бар с чудесен изглед към Атлантическия океан. Катлийн тайно наблюдаваше Ерик и Тамара, които се отделиха от другите и се отправиха към скалистия плаж.
Това място тук не беше така прочуто като Венеция примерно, но за сметка на това беше добре известно на американските туристи — единствено тук можеха да си купят американски хамбургери на Гранд Бахама Айлънд. Намираше се между Уест Енд и Фрийпорт и примамливо предлагаше студени тропически напитки, бира, обяд или вечеря.
Един от отговорниците по осветлението донесе на Катлийн в книжна чаша специално приготвен пунш. Катлийн отпи колеблива глътка. Беше приятно изстуден и с вкус на смесени плодови сокове, но тя знаеше, че прекаляването с това питие може неусетно да опие всеки — беше най-опасната алкохолна напитка заради липсата дори и на следа от алкохол във вкуса му.
Питието не потуши огъня, който я гореше отвътре през последните няколко дни. Всеки път, когато виждаше Ерик и Тамара заедно, закипяваше от болезнена ревност. Русата красавица просто не можеше явно да държи ръцете си встрани от него. Когато Ерик упътваше нея или другите момичета, тя неизменно се увиваше по него като лоза, вместо да застане права и да слуша внимателно обясненията, давани с характерния му отривист, професионален тон.
Самият той не беше притеснен от прекаленото й внимание, флиртуваше, общо взето, с всички манекенки — един ефикасен метод да ги предразположи да се вслушват в изискванията му и да ги изпълняват точно. Търпението, което проявяваше към тях, нямаше граници. Но флиртува нето му с Тамара имаше характера на безсрамна покана… Всеки поглед, всяко докосване между тях беше наситено с подтекст. Сигурно вече спят заедно, помисли си Катлийн с горчивина, когато дочу звънливия смях на Тамара откъм плажа. Инстинктивно погледна в тази посока и видя манекенката, седнала на висока скала. Силните ръце на Ерик бяха вдигнати към нея, за да я свалят долу.
Катлийн обърна глава настрана, не искаше никой да види сълзите в очите й. Трябваше да преодолее ревността си. Нямаше никакво оправдание. Тя беше семейна, а и Ерик достатъчно ясно й обясни как се чувства по отношение на нея. За тях нямаше бъдеще и никога не е имало. Той не я обичаше.
Но тя го обичаше. И затова го ревнуваше. Не можеше да понесе да вижда някоя друга да докосва тялото, което тя чувстваше, че й принадлежи. Не искаше друга жена да познае ласката на очите му или убедителността на устните му.
Ерик и Тамара сега изкачваха стъпалата към вътрешния двор и той обяви, че почивката е свършила. Харис Бар беше избран за база на снимките заради изумителната гледка към океана, масите със сенници от слама и удобното си разположение.
Спокойното само преди минута дворно пространство сега гъмжеше от бързащи насам-натам хора. Безкрайни на вид кабели се преплитаха под краката им — те свързваха камерите към записващата апаратура, а прожекторите — към електрическите контакти. Апаратурата се пренасяше от място на място в тежки метални кутии, които сега бяха безредно струпани наоколо и заплашваха живота или краката на всеки един, който прояви невнимание и се спъне в тях. С няколко думи: наоколо цареше контролиран хаос.
Отговорниците по осветлението отново включиха прожекторите. Ерик настройваше триножника на камерата си с широко разтворени крака, за да намали собствената си височина, така че да бъде на едно ниво с окуляра. Моделиерката се въртеше около манекенките, оправяше презрамки, приглаждаше с ръка ревери. Днес момичетата бяха облечени в спортни дрехи — тип сафари, в нюанси от зелено, каки и бежово. Катлийн беше избрала контрастиращи цветове в яркочервено, жълто и бяло. Гримьорката, която изглеждаше повече като домакин в женско общежитие, се въртеше около манекенките, проверяваше последно за пропуски в грима и си ги въобразяваше там, където ги няма. Фризьорът, чийто единствен мъжки атрибут като че ли беше рядката му козя брада, пърхаше между момичетата с четки за коса в ръка и с величествения замах на матадор, който отмята за последен път пелерината си, преди да излезе на арената.