Ерик имаше четирима асистенти. Двама от тях се грижеха за осветлението. Другите бяха момчета за всичко. Те го гледаха в очите и като че ли предвиждаха всяко негово желание: подаваха му филтри, осигуряваха допълнителни кабели, сменяха кутии с лента. Катлийн харесваше и четиримата, а всички те направо боготворяха Ерик. В момента единият от тях отстраняваше широк лист от високо дърво, който хвърляше нежелана сянка върху лицето на едно от момичетата.
— Тамара, не правим порнофилм — чу се гласът на Ерик.
Тамара се беше покатерила на стената, която заобикаляше вътрешния двор. Беше облечена в зелени шорти, бял блейзър и горна част без гръб, с връзки около врата и на гърба. Океанският бриз бе подхванал леката тъкан и бе оголил напълно лявата й гръд. Мъжете от екипа заподвикваха приятелски, момичетата избухнаха в смях. Единствено Тамара остана нахално спокойна.
Катлийн беше отвратена от липсата на всякакъв срам у това момиче. Само преди един ден ходиха до казиното във Фрийпорт — Ерик искаше да снима официално вечерно облекло. За разлика от американските казина в Лае Вегас, тук крупиетата и дилърите бяха облечени в смокинги — атмосферата беше строга, чисто британска.
Тази вечер Тамара излетя от гримьорната само по чифт пликчета — тип бикини, размахала черната атлазена рокля, която трябваше да представи.
— Защо тази рокля не е в ред? — запита тя нагло зашеметената Катлийн. Всички очи в стаята се обърнаха към тях.
Катлийн беше така изумена от голотата, демонстрирана от момичето, че в първия момент не можа да реагира.
— Какво не е в ред? — заекна тя.
— Проклетата рокля. Предполага се, че трябва да бъде точно по мен, а ми е твърде тясна в задника. Кой, по дяволите, е отговорен за тази грешка, госпожо Кирчоф?
Произнесе името й с преднамерено удължаване на гласните и Катлийн едва се сдържа да не вдигне ръка, за да я удари по-грижливо гримираната буза.
— Не пробвахте ли роклята снощи? — запита я студено Катлийн. — Ако се налагат промени, точно снощи беше времето да се направят. Не съм донесла шевна машина тук само за да я гледам.
— Снощи бях заета — отново удължи ненужно гласните Тамара и намигна над рамото на Катлийн. Катлийн се обърна бързо и видя Ерик, облегнат на някаква маса, със скръстени ръце и вдигнати вежди, да следи с интерес разиграващата се пред него сцена. Или може би интересът му беше насочен към голите гърди на Тамара, които свободно се люлееха пред очите на всички, включително и на шокираните служители на казиното: те се бяха вторачили в момичето като омагьосани, неспособни да изразят какъвто и да било протест против това зашеметяващо представление.
— Какво според вас трябва сега да направя с нея? — настоя Тамара.
Катлийн беше готова с отлично предложение, но се въздържа.
— Предлагам — каза тя спокойно — или да не участвате във филма тази вечер, или да носите тази рокля, но да не се обръщате с гръб към камерата. Има и още една възможност — да си размените роклите с някоя от другите манекенки. За вас явно е нужна по-голяма рокля — добави Катлийн с типична женска злоба и се почувства по-добре.
Тамара я изгледа през присвити кехлибарени очи.
— Грешката е в роклята. Аз съм точно осми номер.
— По-вероятно сте непълен десети — натисна спусъка Катлийн.
— Ти…
— Дами — обади се Ерик зад тях. — Предлагам да продължим работата си. Трябва да приключим до четири часа. Тамара, облечи си нещо. Колкото и да си хубава, скъпа, сега не е нито времето, нито мястото да показваш красивото си тяло. Ако можеш все пак да облечеш тази рокля, направи го. Няма да те снимаме отзад.
Тамара им обърна гръб и се прибра вбесена в гримьорната, гърдите и косите й подскачаха в синхрон с резките й гневни стъпки. Приключиха с филмчето, но Тамара продължи да бъде предмет на шеги и подигравки до края на деня, както предвиди едно момче от екипа: