— Тамара, ти обра всички точки! Обзалагам се, че ще бъдеш прицел на шегите днес! Не искам да те обидя, разбира се.
Онази му хвърли изпепеляващ поглед.
А сега отново предизвикваше екипа: стоеше с опънати назад рамене върху стената на вътрешния двор, вятърът дърпаше с пъргави пръсти дрехата й по начин, много по-предизвикателен дори от почти пълната й голота преди един ден.
Тъй като тя не обърна внимание на забележката на Ерик, той търпеливо повтори:
— Направи нещо с тази проклета блуза.
Катлийн долови съвсем слаба следа от раздразнение в гласа му.
— Не знам какво да правя с нея — нацупи се Тамара.
Ерик се завъртя на пети и погледът му попадна на Катлийн.
— Катлийн, моля те…
Гласът му заглъхна и той не довърши молбата си, но беше повече от ясно какво иска. Изкуши се силно да му се озъби и да го прати по дяволите или да му каже да го направи сам, но и сега се въздържа. Пресече вътрешния двор към стената. Постави ръце на кръста си и изгледа хладно манекенката.
— Нямам намерение да се катеря по тази стена.
Тамара слезе неохотно, все още нацупена. Катлийн веднага откри проблема — разбра, че забавянето можеше спокойно да бъде избягнато.
— Не си затегнала връзките достатъчно — отиде зад нея, пъхна ръце под блейзъра и завърза наново връзките на врата, като издърпа плата по-високо над гърдите й.
— Така е прекалено стегнато — запротестира Тамара.
— Съгласна съм — отговори й Катлийн. — Имаш прекалено голям бюст за този вид блуза, но това няма да се отрази на филмчетата — едва ли някой ще забележи.
— До гуша ми дойде! — извика Тамара, обърна се и се насочи разгневено срещу нея. — Никой не може да има прекалено голям бюст, за каквото и да е! Ти самата щеше да бъдеш доволна да имаш малко по-голям, но нямаш! Яд те е, нали? Аз…
— Тамара! — нетърпящият възражение глас на Ерик преряза въздуха. — Не ти ли си струва, че вече ни забави достатъчно дълго? Върни се обратно на онази проклета стена и се усмихни. Слава богу — няма да можеш едновременно да се усмихваш и да говориш.
Думите му бяха посрещнати със смях, който придружи Тамара при връщането й върху стената.
— Благодаря — подхвърли Ерик, когато Катлийн мина край него.
— Няма защо — студено му отговори. Отношенията им бяха на това ниво от момента, в който напуснаха Сан Франциско. През седмицата, прекарана на Очо Риос, Ямайка и сега на Гранд Бахама Айлънд, той беше неизменно учтив, внимателен и незаинтересован. Отнасяха се един към друг като непознати, събрани заедно от обстоятелствата и необходимостта да свършат професионално определена работа — с изключение може би на малко по-голямата от обикновена при такива случаи сдържаност. Всяка вечер той отиваше в нейния апартамент и преглеждаха заедно плана му за следващия ден. Тя го съпоставяше със своя списък на дрехи и аксесоари за всяка манекенка, за да се убеди, че те съвпадат с неговите виждания. Когато приключваха тази рутинна работа, той й благодареше, пожелаваше й лека нощ и си отиваше. Не седнаха един път заедно на храна, пред чаша с кафе, не размениха повече думи от строго необходимите за съвместната им работа.
Празнотата в сърцето й нарастваше с всеки изминат ден и тя заживя със странния страх, че скоро ще я обхване напълно и ще я превърне в изпразнена от съдържание ненужна черупка. Колкото понапрегнати ставаха отношенията им, толкова по-ясно разбираше, че го обича и че без него животът й губи смисъл. Ако някога се бе съмнявала в това, сега вече знаеше със сигурност — любовта й към Ерик беше факт, който не можеше да се отрече. Чувствата й към него не можеха да бъдат обяснени като резултат от обикновен сексуален глад. Обичаше този мъж — обичаше го с простичката, ясна и същевременно величава земна любов…
Но обичаше и Сет. Обичаше го като брат с чисто и силно чувство. Прекланяше се пред силния му характер, ценеше високо любовта му към нея и Терън.
Но обичаше Ерик повече. На Сет принадлежеше сърцето й, на Ерик — душата й. Но той не знаеше това.
Всеки ден като че ли го отдалечаваше все повече от нея, а същевременно обогатяваше и засилваше любовта й към него… Обичаше да наблюдава как работи. Беше компетентен, истински професионалист. Изискваше много от подчинените си, но и сам той работеше неуморно, повтаряше някои сцени, докато остане доволен от резултата. Притежаваше специфичния стремеж на таланта към съвършенство.
Само за няколко дни тялото му доби медно шоколадов цвят от почти непрекъснатото излагане на тропическото слънце. Колкото повече почерняваше кожата му, толкова по-руса ставаше косата му. Обличаше се обикновено в стари, раздърпани къси панталонки и тениска, срязана така, че да покрива само раменете и горната част на гръдния му кош. Събличаше я обикновено към средата на деня. Катлийн го виждаше с панталони и спортна риза само на вечеря.