Сега, докато го наблюдаваше прикрито иззад гъстите си черни мигли, Катлийн си призна, че й харесва. Всичко, което беше вършила от момента на тяхната среща, беше всъщност защитна реакция на неговото налагащо се мъжко присъствие. Очевидно на Ерик му харесваше да я предизвиква и да упражнява върху нея мъжкия си магнетизъм.
Катлийн реши да не допусне повече да я провокира и бързо направи плана си за деня. Беше способна, независима жена и до края на този ден той ще разбере това. Колкото до нейното отношение към него, ще се държи хладно, с професионализъм и ще отговаря на двусмислените му шеги със снизходителна толерантност.
Изправи се решително, погледна часовника си и изсвири заповеднически със свирката, вързана около врата й.
— Всички от четвърта група, внимание: среща на стъпалата. Бързо!
Гордееше се с подчертаната увереност в гласа си. Отнесе таблата с чиниите до кухненския шубер с високо вдигната глава. Когато излезе навън и тръгна към групата си, Ерик се обърна с лице към нея. Опъна рамене назад и й отдаде бързо чест под веселия смях на децата.
— Готов за действие, сержант.
Катлийн потисна изкушението да му отговори язвително; вместо това го запита любезно:
— Имаш ли всичко, от което се нуждаеш?
— Да, готов съм — заяви той тържествено.
На теб ти се струва така, помисли си Катлийн.
— Чудесно — каза на глас. — Хайде да тръгваме. Планът й за днешния ден беше запълнен с изтощителни натоварвания. По този начин се надяваше да постави господин Гуджонсън на мястото му, но с разочарование трябваше да установи, че той се справя чудесно с всички изпитания. Изкачи стръмната скалиста пътека като коза, и при това с камерата на рамо, готов да я използва всеки миг. Как съумява да постигне това? — питаше се тя вбесена, отпускайки се върху тревата, когато спряха за почивка.
Междувременно Ерик снимаше децата, които пиеха вода, изтърсваха пясъка от гуменките си или се разхождаха в гората.
Катлийн се облегна на дървото зад себе си и затвори очи. Отвори ги стреснато, когато тежкото тяло на Ерик се отпусна до нея.
— Фюю! — Пое дълбоко дъх и попи потта от челото си с носна кърпичка. — Как се справяш с това всеки ден?
— Нима си уморен? — запита тя със следа от недоверчивост в гласа.
— Разбира се. Ти не си ли? Ако правя тези изкачвания всеки ден, ще си умра за седмица.
Тя му отговори с лек смях. Точка за нея ли беше това?
Когато се върнаха в лагера, обядваха набързо и се отправиха към стрелбището за упражненията с лък. Децата притиснаха Ерик с настояване и той да направи опит. Постижението му беше много по-добро от това на Катлийн и децата се струпаха около него, изпълнени със страхопочитание, когато той многократно изпрати стрелата точно в центъра на мишената. После видеооператорът отново вдигна камерата на рамото си, снимайки усилията на децата, които се мъчеха да следват съветите на Катлийн.
Към средата на следобеда тя трябваше да преодолее част от отрицателното си отношение и да признае някои качества на Ерик, които заслужаваха уважение. Например той никога не забравяше защо е тук. Камерата беше като срасната с ръката му — много внимаваше с нея. Но истински я изненада умението му да се разбира с децата. Отговаряше със завидно търпение на многобройните им въпроси, шегуваше се с тях, дразнеше ги приятелски, с еднаква лекота им правеше строги забележки или ги утешаваше.
Когато даде знак със свирката си, че е време за плуване, децата се втурнаха към реката с възторжени викове. Докато тичаше с тях, Катлийн хвърли поглед през рамо и забеляза, че Ерик се връща към лагера. Потисна лекото си разочарование и насочи вниманието си към децата.
Под късите панталонки и тениската си носеше бикини. Съблече се и влезе заедно с децата в реката. Те веднага я включиха в игрите си и й се наложи да се бори с тях, за да задържи главата си над водата, докато те групово се мъчеха да я потопят.
Най-сетне се смилиха над нея и я освободиха със смях и викове. Излезе от водата и прибра назад прилепналата по лицето й мокра коса.
В този момент видя Ерик да стои на брега по бански, но с камера в позиция за снимка, насочена право към нея. Тя се поколеба, усмихна се неуверено и се обърна да направи забележка на децата да не лудеят прекалено.
Пресече плитчината и изстиска водата от косата си.
— Мислех, че си решил да приключиш за днес — каза тя с неравен глас. Искаше й се Ерик да гледа някъде другаде, а не да оглежда тялото й.